Никой нямаше представа какво ще каже. Това бе тайна между нея, Хагопян и шепа други хора. Лу Хагопян, изглежда, разчиташе на Тони Бенет — той обичаше светлините на прожекторите и беше толкова добър, сякаш всяка изречена от него дума бе по предварително подготвен сценарий. Не можеше ли онзи, който бе написал неговите реплики, да се погрижи и за нейните.
След десерта, точно по план, едно момиче от „Връзки с обществеността“ откри Франсес в насъбралото се множество и я поведе към сцената.
Имаше много речи, вдъхновяващи речи. Председателят на „Де Беерс“ й обърна специално внимание! Тя остана силно впечатлена.
След това пуснаха видеоматериала, подготвен от Боб и Диан Дънинг, съпрузи, напуснали „Еър“, за да основат собствена фирма през седемдесетте.
Започваше със сцена от „Казабланка“, в която Ингрид Бергман моли: „Изсвири го, Сам“.
Следваше песента „И времето минава“ и на екрана се появиха десетки реклами, създадени от Франсес.
Гласът зад кадър започна да обяснява: „Де Беерс“ ангажира „Еър“ през 1938-а с писмо, пуснато от хотел „Виктория“, Йоханесбург, Южна Африка.
След това разказаха цялата история от самото начало до края — и за проучванията през трийсетте, и как самолетът на Джери Лок паднал, когато заминал за Южна Африка, и за развитието през десетилетията. Кулминацията дойде с една глупост, направена от новите в творческия отдел, реклама на „Де Беерс“ под формата на музикален клип. Рок банда с рошави коси — изглеждаха сърдити и свирепи, но в края вокалистът предлага брак на приятелката си с пръстен с диамант.
Щом песента свършеше, идваше нейният ред.
Франсес не помнеше да е била по-нервна. Ударите на сърцето й отекваха в ушите. За момент си позволи да си представи най-лошото: качва се на сцената, припада и умира на място. Единственият й шанс да получи признание щеше да бъде съсипан.
Постара се да запази спокойствие. Напомни си, че винаги е работила най-добре под напрежение.
Завесата се разтвори и тя нямаше избор, освен да се качи на сцената. Когато я видяха да върви към подиума и името й се изписа с огромни букви на екрана, гостите станаха на крака. Аплодисментите изпълниха залата, а Франсес изрече припряно първите си думи:
— Благодаря ви.
Когато си тръгнаха, Ивлин си легна. Не помръдна цели трийсет минути. Някога бе прочела, че Едит Уортън пишела романите си сгушена под завивките, заобиколена от кучетата си. Това й се стори изключително потискащ начин да прекарваш дните си. Леглото бе за сън или когато си болен, а понякога, за да се скриеш и изплачеш тъгата си.
Не можеше дори да предположи колко време ще мине, преди да види отново сина си. Сега вече бе наясно, че той няма да се откаже от развода, и тъкмо когато си представяше какво означава това, й се прииска да потъне в дълбок сън. Джули щеше да замине и да й отнеме момичетата. По празниците с Джералд щяха да се хранят сами на дългата маса в трапезарията, която побираше шестнайсет души. Внучките й щяха да пораснат без баща. Те двамата щяха да им изпращат пари, ако Теди откажеше, но сумата, колкото и голяма да беше, нямаше да компенсира липсата му.
Чу, че Джералд се качва по стълбите, и притаи дъх. Щом Теди си тръгна, тя се шмугна покрай съпруга си и се качи в спалнята. Това бе толкова нехарактерно за нея, че Джералд се разсмя. Оказа се груба грешка и той я осъзна в мига, в който видя изражението й. Вече бе минал половин час и тя се чувстваше засрамена от реакцията си. Беше малко драматична. Наистина се държа дръпнато с него. Това беше един от малкото случаи, и най-сериозният, в които реакцията на Джералд бе коренно различна от нейната. Защо се остави той да я убеди да поканят Теди на обяд? Защо не замина за Флорида веднага след като Теди се беше запознал с Никол? Защо, защо, защо?
Той влезе с кана в ръка и я остави на нощното шкафче.
— Направих ти чай.
Не помнеше да е правил подобно нещо за нея, освен когато беше болна от грип.
— Благодаря.
— Разбирам, че все още си ми сърдита — продължи той.
— Да.
Почувства се като актриса в пиеса. За четири десетилетия почти нямаха опит в кавгите. И двамата не ги биваше да се карат и сърдят.
— Ще го кажа само веднъж — рече тя. — Ще се постарая да съм максимално ясна. Едва ли някога ще разбера защо не направи нищо, за да промениш мнението му, когато имаше възможност.
— Това не е моя работа, Иви.
— Защо да не е?
— Никой няма право да коментира как и защо друг се влюбва.
Имаше чувството, че говори с непознат.
— Моля те! — възкликна тя. — Чудесна абстрактна философия, но в случая говорим за нашия син. Знаеш, че той допуска грешка, Джералд. Защо не му го каза?
Той поклати глава.
— Имам си причини и точка по въпроса.
— Никаква точка.
— Не съм ти го казвал досега, защото не исках да те разстройвам — започна той и тя усети как притаява дъх. Не беше сигурна дали ще понесе още една тайна.
— Казвай.
— Родителите ми бяха категорично против брака ми с теб.
Въпреки че и те бяха починали преди повече от двайсет години, Ивлин усети болка и възмущение.
— Не ме ли харесваха? — попита тя и едва сега усети колко детинско прозвуча.
