Диамантите са завинаги полностью

Джеф не пропускаше да прочете блога, наречен „Почти госпожа“, за жени, които са развалили годежите си. Показа й сайта, наречен „Сватбен вопъл“ — беше попаднал на него, докато търсеше съвети за тържеството. Бъдещите булки си имаха свой език, пълен с акроними: Б — булка, БС — бъдещ съпруг, СК — сватбен координатор, ЛС — луднала от страх, НД — насрочила дата.

Имаха си имена в профилите като Бъдещата госпожа Джонсън, а отдолу имаше брояч, който гласеше „Само Х дни, докато се омъжа за голямата си любов“, а думите се носеха над ред танцуващи сърца. (Имаше и по-лоши попадения — розов метър, който се виеше като панделка и показваше свалените килограми и колко още трябва да бъдат свалени преди големия ден).

— Истинска трагедия е, когато започне да показва нула дни. Напомня ти, че ще настъпи момент, когато сватбата ще приключи и край — обясни Джеф и тя разбра, че е загубил битката.

Кейт също започна да разглежда такива сайтове. Освен въпросите за най-добрите свещеници или калиграфи, там споделяха как разбрали, че годениците им се срещали с други жени онлайн за секс, или признаваха, че искрицата между тях е угаснала точно две седмици след брака. След като започнеха да разкриват мъката си, просто не можеха да спрат — някои бяха омъжени от години и вече пишеха хроника на новото поколение. Бъдещата госпожа Джонсън се беше превърнала в Майката на Лейла.

Имаше нещо хипнотично в манията им за постигане на съвършенство — Ще вали ли? Коя рокля да избера? Ще бъде ли вкусна храната? — в най-тъмните им подозрения за любовта и живота и колко лесно всичко може да се разпадне. Кейт се питаше дали тъкмо това не е причината сватбите често да излизат от контрол. Може би целта им бе да те разсеят от страховете и несигурността?

— Дръж се мило с Джеф — инструктира я сестра й по телефона една вечер. — Това е един от най-стресиращите моменти в живота. Казват, че е като да изгубиш родител.

Кейт се опита да прояви разбиране, въпреки това едва потискаше раздразнението си. Как така нормален човек изведнъж се превръщаше в булка зомби? Какво точно караше здравомислещи хора да се вълнуват чак толкова за едно петчасово парти? Малка, тъмна и много любопитна част от нея — същата, която се питаше какво ли ще стане, ако пробва хероин или изкрещи в пълен театър — я караше да пожелае да преживее поне за кратко чувствата на този специален ден, за да разбере.

Значителна част от пазара всяка година се обновява от хора, които навлизат във възрастта за брак. Бъдещите продажби зависят от умението да бъдат убедени милиони нови клиенти, че годежният пръстен с диамант е задължителен. Подобна цел не е краткосрочна, тъй като са необходими години индивидуалното мнение да се превърне в курс на действие — в нашия случай, в целенасочено търсене на годежен пръстен с диамант.

„Н. У. Еър“, Годишен доклад до „Де Беерс“, 1952 г.

По-възрастните хора — родители, други роднини и приятели — оказват неусетно, същевременно много силно влияние върху пазара. Тъкмо тяхното очакване, че символ на годежа ще бъде диамантът, ще окаже важно въздействие в опазването на традицията на годежния диамантен пръстен.

За да не позволим на младите да прекъснат традицията, имаме нужда от въпросните по-възрастни хора.

Целта на рекламата ни е да оставим у младите впечатление, че диамантът е единственият важен символ на любовта, заложена в годежните обещания. Въпросните млади хора трябва да се превърнат в целта на рекламата, но по такъв начин, че масовата публика да подкрепи традицията на диамантения пръстен.

„Н. У. Еър“, Годишен доклад до „Де Беерс“, 1966–1967 г.

В девет часа Франсес спря автомобила си пред колеж „Хавърфорд“. Ослепително слънце се промъкваше през мъглата и обещаваше топло, сухо утро. Как иначе? През дванайсетте години, откакто бе наета, нито веднъж не валя по време на излет на фирмата, за нейно най-голямо съжаление. Събитието се провеждаше всяка година във втория петък на юни. Студентите от „Хавърфорд“ си бяха заминали за лятната ваканция, а служителите на „Н. У. Еър енд Сън“ идваха за няколко часа игри и укрепване на служебните отношения. В този ден, още със събуждането, Франсес усещаше как гърдите й се стягат. Ако имаше как, би предпочела да отиде на работа, но от „Еър“ се гордееха със „семейната“ атмосфера, която създаваха, а това включваше задължителното присъствие на излета.

Фирмата си имаше дамски баскетболен отбор, клуб по театрално изкуство, отбор по бейзбол и игрови клуб от всички отдели, все под крилото на фирмения Комитет по отдих и развлечения. На сутерена в сградата на „Еър“ имаше кафене, по чиито стени служителите от творческия отдел бяха нарисували прозорци и пердета. Тези елементи караха Франсес да се чувства като в гимназията, но не си позволи да го сподели с никого.