Преди Грей да успее да реагира, изтрещя пистолет. Нещо опари ухото му. Грей погледна надолу. Врагът му висеше на една ръка, но най-сетне бе успял да извади оръжието си. Ако хеликоптерът не бе пропаднал така внезапно, Грей щеше да е труп.
Не че му се очертаваше още много живот.
Когато пилотът успя криво-ляво да стабилизира машината, упоритият цивилен се прицели по-добре. Този път нямаше начин да пропусне - щеше да стреля почти от упор.
Мъжът се усмихна на Грей, извика нещо на френски и дръпна спусъка. Гърмежът бе оглушителен - но не беше от пистолет. А от пушка.
Оли стоеше разкрачен над Грей с димящо оръжие в ръце.
Половината лице на цивилния беше изчезнало. Отпуснатата ръка бавно се измъкна от ремъка и тялото му полетя към останките на острова.
Монк издърпа Грей и трудно спечелената му награда в хеликоптера и изсумтя:
- Отсега нататък да не си подал ръка или крак навън.
Грей стисна ръката на Оли.
- Благодаря.
- Длъжен бях да му го върна. - Оли опипа счупения си нос. - Никой не може да ме фрасне в муцуната и да му се размине.
Хеликоптерът отново се разтресе и запропада надолу. Всички се хванаха за дръжките и зачакаха спускането да спре. Не спря. Грей впери поглед в отворената врата. Разпадащият се остров се издигаше към тях. В най-дълбоките пукнатини вече сияеше тъмночервен огън и вещаеше, че най-лошото тепърва предстои.
Хеликоптерът бавно започна да се върти около оста си.
Сейчан подаде глава от кабината и викна:
- Изгубихме напълно налягането в задната перка!
И добави онова, което бе очевидно за всички:
- Падаме!
31 май, 09:05
Възвишение Сан Рафаел, Юта
Кай стоеше на сянка на верандата и гризеше пиньола. А ирис беше на- брала семената от растящите в района дървета и сега беше вътре и ги печеше на тигана, за да отдели ядките и да ги смели на брашно.
Айрис искаше да й покаже как се прави и как да не изгори ядките, но Кай знаеше, че възрастната хопи просто се опитва да я разсее. Вместо това тя се взираше в малкото облаче, което се отдалечаваше в пустошта. Без да губят време, Пейнтър и останалите бяха събрали нещата си и бяха отпрашили с взетия под наем джип. Взеха дори кучето.
Но не и нея.
Досега успяваше да обуздае гнева си - знаеше, че няма да й донесе нищо добро. Огорчението все още гореше като въглен в корема й. Беше замесена в тази бъркотия още от самото начало. Заслужаваше да види края й. Всички казваха, че трябва да понесе последиците от постъпките си като зряла жена, но в същото време се отнасяха с нея като с момиченце.
Лапна още една ядка и я сдъвка. Беше свикнала да я изоставят. Защо днес трябваше да е различно? Защо трябваше да очаква нещо повече от чичо си?
Но дълбоко в себе си го беше очаквала.
- Тоя тип е доста опак.
Кай се обърна към стоящия на прага Джордан Апавора. Беше сменил костюма с каубойски ботуши, избеляла синя тениска и черни джинси и колан с голяма сребърна тока във формата на бизонска глава.
- Значи Пейнтър Кроу ти е чичо, така ли? - попита той.
- Далечен. - Точно в момента беше готова напълно да скъса роднинската им връзка.
Джордан излезе на верандата. В едната си ръка държеше каубойска шапка, а в другата - шепа димящи ядки. Сигурно ги беше взел направо от тигана. Забеляза, че го гледа, и метна една в устата си.
- На езика пайют се наричат тоовут - каза, докато дъвчеше. - Знаеш ли името им на хопи?
Тя поклати глава.
- Ами на арапахо или навахо? - попита Джордан, вече широко усмихнат. Приближи се към нея. - Изглежда, че домакинята ни иска да сподели всичко, което знае за пиньолите. Знаеш ли, че боровата смола се използвала като дъвка и че служела за мехлем за рани? Явно навремето е била „Орбит“ и аспирин едновременно.
Тя се извърна, за да скрие усмивката си.
- Трябваше да се спасявам, преди да е започнала да ме учи на танца за дъжд на хопи - затворнически прошепна той.
- Просто се опитва да помогне - сгълча го Кай, но не успя да се сдържи и отново се ухили.
- Е, какво ще правим сега? - попита Джордан и нахлупи каубойската шапка. - Можем да се разходим до каньона Трите пръста. А и внуците на Алвин са оставили велосипедите си... може да покараме и до Коритото на Черния дракон.
Тя го погледна, мъчеше се да прецени мотивите му. Загорялото му лице с високи скули, на чийто фон очите му блестяха, изглеждаше невинно и открито. Но тя подозираше, че в поканата му има нещо повече от предложение да потренират и да се наслаждават на природните красоти. Беше забелязала честите погледи, които й хвърляше. Дори сега усети как се изчервява и пристъпи към отворената врата. Вече имаше човек, който се интересуваше от нея, който бе важен за нея.
Представи си Чейтън Шоу с приятелите й от УАХАЯ. Да излезе с Джордан беше като предателство. Вече се беше компрометирала достатъчно. Още я болеше от онзи имейл. Нямаше намерение да разваля нещата още повече.
- По-добре да се навъртам наоколо - каза тя. - В случай, че се обади чичо ми...
