Обърна се отново към Рафаел и го изгледа решително. Той впери поглед в нея. Каи не смееше да помръдне.
След няколко безкрайни секунди Рафаел сви рамене.
— Добре изиграно и обосновано, госпожице Куочийтс.
Посочи с бастуна си русия войник. — Вземете семейство Хуметева, качете ги на едното АТВ и ги пуснете.
— Искам да го видя с очите си — обади се Каи. — За да съм сигурна, че са в безопасност.
— Не бих го и направил по друг начин.
Само няколко минути по-късно Айрис и Алвин седяха на бялото АТВ. Алвин бе твърде слаб от изтезанията и затова се качи зад жена си. Айрис кимна на Каи, като с този единствен жест едновременно й благодареше и й казваше да се пази.
Тя отвърна на кимането, връщайки им същото послание.
„Благодаря… и се пазете“.
Айрис даде газ и потегли. Двамата се насочиха към едно сухо корито и бързо изчезнаха зад най-близкия завой.
Каи остана пред пуеблото и гледаше как облакът прах се отдалечава все — повече и повече в пустошта.
Рафаел стоеше на сянка на верандата.
— Мисля, че това би трябвало да ви удовлетвори.
Каи се обърна и въздъхна треперливо. Впери поглед в мъжа и черната като сянка жена зад него. Всяка лъжа, която изречеше, щеше да бъде наказана — и наказанието щеше да се стовари не върху нея, а върху Джордан. Но ако проговореше, щяха да ги оставят живи.
За да ги използват срещу Пейнтър.
Както бе казал кучият син, всичко опираше до най-основни закони.
— Чичо ми отлетя за Флагстаф — най-сетне призна тя. — Заминаха за кратера Сънсет.
И бързо им разказа защо — искаше да е съвсем убедителна.
Когато приключи, Рафаел изглеждаше доста смутен.
— Изглежда, че знаят много повече, отколкото очаквах… — Успя обаче бързо да се окопити. — Няма значение. Ще се погрижим за това.
Обърна се към отворената врата и високия рус войник.
— Берн, обади се на снайпериста си. Кажи му да си свърши работата и да се оттегли към хеликоптера.
„Снайперист?!“
Каи направи две крачки към верандата.
„Айрис и Алвин…“
— Казах, че ще ги пусна — обясни Рафаел. — Но не и колко
В далечината се чу резкият гърмеж на карабина.
Последван след малко от втори.
Пейнтър смукна от тръбичката на пластмасовия мях с вода. След два часа убийствената жега беше започнал да мисли, че никога няма да стигнат, че високото скалисто плато ще продължи да се отдалечава вечно, подобно на някакъв пустинен пейзаж.
Но ето че вече бяха тук.
— А сега какво? — попита Ковалски, който си вееше с широкополата шапка. Беше се превърнал в ходещо петно пот.
— Пуеблото е горе — каза Нанси.
Ковалски изстена.
Пейнтър се загледа нагоре. Не виждаше никакъв път към върха.
— Насам — каза Нанси и ги поведе покрай подножието към едва забележима стръмна пътека.
Докато я следваха, Пейнтър забеляза големи участъци скала, покрити с изображения — змии, гущери, елени, овце, чудати човешки фигури и геометрични мотиви с всевъзможни форми. Петроглифите като че ли бяха два типа. По-често срещаните бяха изработени чрез изстъргване на по-тъмния „пустинен лак“ от повърхността на камъка, за да се разкрие по-светлата скала отдолу. Други бяха създадени чрез пробиване на стотици малки дупки в мекия пясъчник, очертаващи фигури или символизиращи слънцето спирали.
Пейнтър вървеше зад Ханк и наблюдаваше как професорът оглежда скалите, сякаш търси звездата и лунния сърп на своите изгубени израилтяни.
Най-сетне след дълго катерене стигнаха до неравен улей в отвесната скала, така наречената „пукнатина“ на пуебло Пукнатина в скалата. Отворът беше тесен, а пясъчникът бе изгладен от дъжда и вятъра.
— Още малко — обеща Нанси.
Поведе ги нагоре по осеяната с канари пътека в улея. Когато близо до върха пукнатината се раздели на две, Ковалски изруга под нос. На няколко пъти му се наложи да се промушва странично, за да минава между камънаците.
Накрая стигнаха до върха и се озоваха в помещение от самото пуебло. Излязоха навън. Пръснатите руини не бяха така внушителни като при Вупатки, но мястото определено си заслужаваше трудния преход. От високото плато се виждаше река Литъл Колорадо и се откриваше изглед на стотици километри във всички посоки.
— Според една от хипотезите това пуебло е служело като укрепен аванпост — каза Нанси с тона на екскурзовод. — Ако разгледате защитната стена по края на платото, ще откриете малки отвори под ъгъл, вероятно за стрелба. Други учени пък предполагат, че това е може би древна обсерватория, използвана от шаманите, особено като се има предвид, че някои от отворите гледат
Те обаче не бяха изминали дългия път заради всички тези теории.
— Ами петроглифите, за които споменахте? — попита Пейнтър, който нямаше намерение да се разсейва. — Къде са?
— Елате. Обикновено не водим посетители там. Пътеката е опасна и стръмна, на много места е хлъзгава от пясъка и камъчетата. Една погрешна стъпка може да се окаже фатална.
— Покажете ни ги — не се отказваше Пейнтър.
