— За какво?
— Да разбера как са го направили.
— Кое?
— О, Джейк, поразмърдай си мозъка.
За пръв път ме наричаше на малко име. Хареса ми.
— Как са убили татко със сукцинилхолин и са го представили за аневризъм — тихо каза тя, сякаш бронята й бе съвсем изтъняла.
Не се хванах на въдицата.
— Болницата е много рисковано място за убийство. Непрестанно се навъртат лекари, сестри и тъй нататък.
— Точно затова е минало гладко. Кой ще възрази, ако доктор Солсбъри влезе в татковата стая след операцията? Може тогава да е направил инжекцията. И кой ще търси отрова, когато пациентът умира от аневризъм?
Класическа измама. Като заучено положение във футбола — един хуква да отвлече вниманието, а друг отбелязва гола.
Чиста лудост. Нямаше никакви доказателства. Просто едно сърдито момиче искаше да намери злодеи. Обвиняваше другите за пороците на баща си. Точно като заучено положение — кой ще вдигне най-много шум. Погледнах я. От тъмните очи бликна сълза, после още една. Погледнах спринцовките и шишенцето. И пак тъмните, просълзени очи.
— Откъде да започнем? — попитах аз.
Карах на автопилот. В много тежки атмосферни условия. Нито бях спал, нито бях мислил за заключителната реч, откакто Сюзън Кориган извади шишенцето и ми каза, че с него е извършено убийство. Все още усещах върху дланта си допира на прохладното, гладко стъкло. Сукцинилхолин, типично лабораторно название. Също като бистрата течност — безлично и смъртоносно.
Шишенцето рязко променяше безпочвените твърдения на Сюзън, че Роджър Солсбъри е убил баща й. Тя имаше веществено доказателство. В съда страшно си падат по веществените доказателства. Заседателите много обичат да взимат оръжията в стаичката зад залата и там да ги опипват.
Умът ми блуждаеше. Погледнах Роджър Солсбъри, който седеше до мен. Добре сресана прошарена коса, почти изящно овално лице, умни очи. Направо професорски вид, създаващ впечатление за компетентност. Приличаше на това, което си беше — лекар. Лечител, а не убиец. Но аз го бях видял разголен — в буквалния смисъл на думата — и се чудех дали увлечението по креватни забави не го е тласнало към убийство.
Сюзън Кориган искаше да си мисля точно това. А дали не ме правеха на глупак в някаква сложна интрига, дали Сюзън Кориган не ми хвърляше прах в очите? Всяка работилница можеше да направи куфарче с монограм. Течността можеше и да е обикновена вода. Можеше двете с Мелани Кориган да са се съюзили, за да проваля делото. Или поне да го оставя да се провали. Как пък й хрумна да ме викне точно в навечерието на последния ден? И аз налетях на примамката — скромна тъмнокоса млада жена, под чийто дъх на сапун можеше да се крие същата хищница като Мелани Кориган. Но сега нямах време за тия мисли. Дан Сефало се изкашля и пристъпи напред. Изглеждаше невероятно нормален — с тъмносин костюм и загащена бяла риза. Той отправи бащинска усмивка към Мелани Кориган, после леко се поклони на съдията.
— Обръщам се най-почтително към съда — започна той, — а също така към дамите и господата от състава на съдебните заседатели. Искам да ви благодаря, че дойдохте тук и отделихте цяла седмица, за да слушате разни адвокати и доктори. Знам, не е било лесно, но без помощта на съвестни граждани като вас нямаше да имаме съдебна система.
Това е заключителна реч от типа „много благодарим“. Първо се подмазваш на съдебните заседатели, после ги молиш за дреболия — да се изръсят с няколко милиона долара чужди пари.
— И тъй, от името на мисис Кориган — продължи Сефало, като кимна назад, за да насочи вниманието им към вдовицата, — както и от името на всички нас, скромни слуги на обществото, благодарим ви. Трябваше да изоставите работата и семействата си, но тъкмо в това е величието на нашата система. Аз обичам американската съдебна система. Именно по нея се различаваме от варварите и комунистите.
Вече ми идваше до гуша от патриотизъм. Чудех се кога ще заговори по същество.
— Когато съм тук, пред вас, и когато ме смени мистър Ласитър, трябва да помните най-важното: нашите думи не са доказателства. Те са обикновени адвокатски приказки, а вие знаете старата поговорка:
Двама от заседателите кимнаха. Сефало започваше отдалече.
