— Като се имат предвид обстоятелствата, това е невярно твърдение — отвърна Бийсън все тъй тихо, с ясна дикция. — Приказки.
— Не бъди толкова сигурен!
Джини Бийсън бе погълнала достатъчно алкохол, за да стане непредпазлива. Мъжът й посегна и я хвана за ръката. Беше предупреждение. Заговори отново, без да гледа Матлок, втренчен в пространството:
— Не съм сигурен, че сме настроени на една и съща вълна…
— Да, едва ли… Да оставим това… Довършвам я и изчезвам. Ще се свържа с теб за семинара.
Матлок се постара да спомене семинара разсеяно и почти с безразличие.
Арчи Бийсън, младежът, обзет от академични амбиции, не можа да понесе това безразличие. — Мога ли да взема една?
— Ако ти е първата, не може… Не се старай да ме впечатлиш. Всъщност това няма значение.
— Да ми е първата? Първата какво? — Бийсън стана от дивана и се приближи към масата, където лежеше отворената табакера. Посегна, взе я и я поднесе към ноздрите си. — Тревата9 ти е сносна. Мога да добавя, горе-долу сносна. Ще опитам една… за начало.
— За начало?
— Изглеждаш много искрен, но с извинение си малко далече. — От какво?
— От истината. — Бийсън извади две цигари и ги запали едновременно, както Матлок бе виждал да се прави във филми от четирийсетте години. Вдъхна дълбоко, кимна, изрази сдържано одобрение с едно свиване на рамене и подаде едната на жена си. — Да я наречем ордьовър. За апетит.
Отиде в кабинета си, върна се с китайска лакирана кутийка и показа на Матлок дъсчицата, прикриваща двойното дъно. Под нея имаше около двайсетина бели хапчета, обвити в целофан.
— Това е основно ядене… ако си готов за него.
Матлок изпита задоволство от познанията, които притежаваше, и от напрегнатото домашно, с което се беше занимавал през изминалите четирийсет и осем часа. Усмихна се, но гласът му беше твърд:
— Правя бели разходки10 при две условия. Първо, ако съм у дома с много добри стари приятели. Второ, ако съм с много добри стари приятели в техните къщи. Не те познавам достатъчно, Арчи. Но нямам нищо против малка червена разходка. Само че не дойдох подготвен.
— Нито дума повече. Аз може би съм подготвен.
Бийсън внесе китайската кутийка обратно в кабинета, върна се с малка кожена кесийка като тези, в които пушачите на лула държат тютюна си, и се приближи към стола на Матлок. Очите на Джини Бийсън се разшириха, тя разкопча още едно копче на полуразтворената си блуза и протегна крака.
Бийсън развърза шнурчето и поднесе кесийката на Матлок да погледне. Вътре също имаше таблетки, обвити с целофан. Но бяха тъмночервени и малко по-големи от белите хапчета в китайската кутийка. Имаше поне петдесет-шейсет дози секонал.
Джини скочи от стола и изписка:
— Обожавам го!
— С бренди е адско — додаде Матлок.
— Ще се поразходим. Без да прекаляваме обаче. Границата е пет. Това е правилото ми за „нови“ стари приятели.
Следващите два часа бяха замътени за Джеймс Матлок, но не колкото за Бийсънови. Преподавателят по история и жена му бързо стигнаха върха11 си с петте хапчета, което щеше да постигне и Матлок, ако не беше успял да пусне в джоба си последните три, като се престори, че ги гълта. Веднъж достигнал първото плато, за Матлок не беше трудно да имитира компанията си, а след това и да убеди Бийсън да вземе нова доза.
— Къде остана всемогъщата дискретност, докторе — захили се Бийсън, седнал на пода до дивана, посягащ от време на време към крака на жена си.
— Вие сте по-добри приятели, отколкото ви мислех.
— Това е началото на прекрасна дружба.
Младата съпруга бавно се облакъти на дивана и се закикоти. Сложи дясната си ръка на главата на мъжа си и разроши косата му.
Бийсън се засмя още по-невъздържано и стана от пода.
— Тогава ще донеса още от вълшебството.
Когато Бийсън влезе в кабинета си, Матлок се загледа в жена му. Постъпките й бяха типични. Тя погледна Матлок, отвори бавно уста и му се изплези. Матлок разбра, че се проявява един от страничните ефекти на секонала.
Договориха се втората доза да бъде от три хапчета и Матлок вече лесно се престори, че ги гълта. Бийсън пусна на стереоуредбата си запис на „Кармина Бурана“12. След петнайсет минути Джини Бийсън седеше в скута на Матлок. Мъжът й се беше проснал пред стереоколоните от двете страни на магнетофона. Матлок заговори на пресекулки. Гласът му едва се чуваше от музиката:
— Това е най-хубавото, което съм пробвал, Арчи… Откъде си го набавяш?
— Вероятно откъдето и ти. — Бийсън се обърна и видя Матлок и жена си. Разсмя се. — Не знам за какво говориш. За вълшебството или за мадамата в скута ти. Пази се от нея, докторе. Голяма лисица е.
— Без майтап. Хапчетата ти са по-качествени от моите, а тревата ми беше одобрена с половин уста. Откъде? Бъди приятел.
— Ставаш смешен, човече. Все питаш. Аз питам ли те? Не… Не е прилично… Поиграй си с Джини. Остави ме да слушам.
Бийсън легна по очи на пода.
