— Не съм сигурен.
— Има ли нещо общо с… това? — посочи с ръка стаята.
— Едва ли.
Той запали цигара, като се чудеше какво да й каже. Хората на Нимрод не си бяха губили времето при откриване на връзките му. Ако беше Нимрод.
— Какво искаше да каже с това… „криене зад хоризонта“? Звучи като загадка.
— Мисля, че е някакъв цитат.
Ала Матлок не мислеше, а беше сигурен. Спомни си точно думите на Шекспир:
— Какво значи?
— Не знам. Не го помня… Бъркат ме с някого. Това е единственото обяснение… Какъв беше гласът?
— Нормален. Сърдит, но без да повишава тон.
— Не ти ли е познат? Не си ли го чувала преди?
— Не знам. Не мисля, но…
— Но какво?
— Ами беше обработен глас, актьорски.
— Човек, свикнал да изнася лекции.
Матлок направи изявление, а не зададе въпрос. Цигарата му закиселя и той я смачка.
— Да, може да се каже.
— Това свежда възможностите до около осемдесет души в градчето.
— Правиш изводи, които не разбирам! Значи този разговор е имал нещо общо с това тук.
Матлок усети, че много приказва. Не искаше да забърква Пат, не биваше. И все пак някой се беше опитал да я замеси и това създаваше огромни усложнения.
— Възможно е. Според най-авторитетните източници имам предвид телевизионните детективи, крадците проверяват дали хората са си вкъщи и чак тогава грабят. Вероятно са ме проверявали.
Момичето задържа с поглед неспокойните му очи.
— Не си ли бил вкъщи тогава? В четири без петнайсет?… Въпросът не е от любопитство, скъпи, просто искам да знам.
Той се изруга наум. Виновни бяха изтощението му, епизодът у Бийсън, шокът от състоянието на апартамента. Разбира се, че въпросът не бе зададен от любопитство. Беше си вкъщи в четири без петнайсет.
— Не съм сигурен. Не ми беше до времето. Вечерта се оказа дяволски дълга. — Засмя се глупаво. — Бях у Арчи Бийсън. Обсъждането на семинари с млади преподаватели се придружава с много пиене.
Тя се усмихна.
— Не ме разбра. Не ме интересува какво си правил… Е, всъщност интересува ме, но точно сега не разбирам защо ме лъжеш… Бил си тук преди два часа, онзи разговор не е никаква проверка и ти го знаеш.
— Прекаляваш. Разбрали сме се да не се месим в работите един на друг.
Матлок беше груб. И грубостта му, както лъжата, беше явно фалшива. Колкото и да се бе бунтувал в миналото, той бе благ човек и тя го знаеше.
— Добре. Извинявай. Ще ти задам още един въпрос и си тръгвам… какво означава „Omerta“?
Матлок занемя.
— Какво каза?
— Човекът на телефона употреби думата „Omerta“.
— Как?
— Съвсем небрежно. Каза, че е само напомняне.
Оперативният работник Джейсън Грийнбърг влезе през неоградената врата на корта за скуош14.
— Доста пот проливате, доктор Матлок.
— Не бих искал да я анализират… Във всеки случай идеята беше ваша. На мен щеше да ми е добре и в кабинета на Кресъл или някъде в центъра.
— Така е за предпочитане… Все пак трябва да говорим бързо. Вписаха ме в дневника като инспектор по застраховките. Проверявам пожарогасителите в коридорите.
— Нищо чудно да имат нужда от проверка. — Матлок отиде в ъгъла, където сивата му тениска беше увита в пешкир. Разви го и я навлече през главата си. — Какво ново? Миналата нощ беше малко бурна.
— Като изключите объркването ни, няма нищо ново. Поне нищо конкретно. Няколко теории, това е всичко… Смятаме, че сте се държали много добре.
— Благодаря. Бях смутен. Какви са теориите ви? Звучи академично, а това не ми харесва.
Грийнбърг внезапно вдигна глава. От дясната стена се чуваше глухо тупкане.
— Това друг корт ли е?
— Да. От тази страна има шест. Учебни кортове са, няма места за зрители. Но вие го знаете.
Грийнбърг вдигна топката и я запрати силно към стената. Матлок разбра и я посрещна. Изпрати я обратно. Грийнбърг я върна. Поддържаха бавен ритъм и удряха поред. Грийнбърг говореше тихо и монотонно:
— Смятаме, че ви изпитват. Това е най-логичното обяснение. Вие открихте Ралф и направихте изявление, че сте видели колата. Вашите мотиви за местонахождението ви в района са слаби, толкова слаби, че ни се сториха възможни. Искат да са сигурни, затова са намесили момичето. Здраво пипат.
— Добре. Теория номер едно. А номер две?
— Казах, че тази е най-логичната… Всъщност е единствена.
— А Бийсън?
— Какво Бийсън? Нали вие ходихте у тях?
Матлок задържа няколко секунди топката за скуош в ръка, преди да я запрати високо в страничната стена. Стената извън полезрението на Грийнбърг.
— Възможно ли е Бийсън да се е оказал по-умен, отколкото го мислех, и да е вдигнал тревога?
— Би могъл. Но едва ли… Начинът, по който описахте вечерта…
