— За Бога, Сам, остави човека да говори. Ако не искаш да слушаш, върви си. Аз искам да чуя какво ще каже.
Кресъл погледна Матлок.
— Добре. Мисля, че разбирам. Говорете, Лоринг. Но помнете, не поемаме никакви задължения. И не сме длъжни да спазваме каквито и да било условия за поверителност.
— Ще разчитам на здравия ви разум. — Дано не сбъркате.
Кресъл отиде до барчето и напълни чашата си. Лоринг седна на ръба на бюрото.
— Ще започна с въпрос. Чували ли сте някога думата „Нимрод“?
— Нимрод е староеврейско име — отвърна Матлок. — От Стария завет. Потомък на Ной, владетел на Вавилон и Ниневия. Легендарни успехи като ловец, които засенчили по-важния факт, че е основал и изградил великите градове на Асирия и Месопотамия.
Лоринг се усмихна.
— Отново отличен, професоре. Ловец и строител. Имах предвид нещо по-съвременно обаче, когато ви попитах за Нимрод. — Тогава не, не съм чувал. А ти, Сам? Кресъл се върна на стола си с чаша в ръка.
— Дори това, което ти току-що каза, не ми беше известно. Мислех, че Нимрод е вид блесна за риболов. Много добра за пъстърва.
— Тогава ще ви дам малко основна информация… Не възнамерявам да ви отегчавам със статистически данни за наркотиците. Сигурен съм, че постоянно ви бомбардират с тях.
— Да, постоянно — потвърди Кресъл.
— Но има и една географска статистика, за която може би не знаете. Концентрирането на трафика на наркотици в щатите на Нова Англия нараства със скорост, надхвърляща темповете във всички други части на страната. Тенденцията е обезпокоителна. От хиляда деветстотин шейсет и осма година се забелязва системно нарушаване на юридическите процедури… Ще ви го обясня в географска перспектива. В Калифорния, Илинойс и Луизиана контролът на наркотиците поне позволява да се задържи равнището. Това е максимумът, който можем да постигнем, докато на международните споразумения им покарат зъби. Но не и в Нова Англия. В тази част нарастването става с бесни темпове. Това се отразява зле на колежите.
— Откъде знаете? — запита Матлок.
— Начините са много, но винаги научаваме твърде късно, за да предотвратим разпространението. Информатори, белязани списъци от средиземноморските, азиатските и латиноамериканските източници, проследяване на швейцарски влогове… това вече са поверителни данни.
Лоринг погледна Кресъл и се усмихна.
— Сега вече знам, че във вашия отдел сте луди — начумерено изрече Кресъл. — Според мен, ако можете да докажете тези обвинения, трябва да го направите публично. На висок глас.
— Имаме си съображения.
— Също поверителни, предполагам — каза Кресъл с лека неприязън.
— Съществува и един вторичен проблем — продължи Лоринг, без да му обръща внимание. — В престижните университети на Източните щати — Принстън, Амхърст, Харвард, Васар, Уилямс, Карлайл — се учат много деца на важни личности. Синове и дъщери на хора от правителствените и промишлените кръгове. Това създава възможност за изнудване, която според нас се използува. Тези хора са болезнено чувствителни на тема „скандали с наркотици“.
Кресъл го прекъсна:
— Ако приемем, че сте прав, което аз не допускам, то ние имаме много по-малко неприятности от другите колежи в Североизточния район.
— Знаем това. Дори смятаме, че знаем защо.
— Това е твърде мъгляво, мистър Лоринг. Кажете точно какво имате предвид. — Матлок не обичаше игрите, които разиграваха някои хора.
— Всяка мрежа за разпространение, която системно обслужва и контролира част от страната, трябва да има своя оперативна база. Централно учреждение, тъй да се каже, команден пост. Повярвайте ми, този команден пост на трафика на наркотици в щатите на Нова Англия е университетът в Карлайл.
Самюъл Кресъл, декан на университета, изтърва чашата си на паркета.
Ралф Лоринг продължи невероятния си разказ. Матлок и Кресъл не помръдваха от столовете си. На няколко пъти Кресъл се опита да го прекъсне и да му възрази, но убедителното изложение на Лоринг му отнемаше доводите. Нищо не можеше да се оспори.
Разследването на университета в Карлайл започнало преди осемнайсет месеца. Началото било положено от залавянето на някакъв счетоводител по време на една от честите проверки за наркотици на френската Служба за сигурност в пристанището на Марсилия. Счетоводителят бил американски гражданин и веднага го изпратили във Вашингтон. В записките на счетоводителя често се срещали съчетанията на координатите „К-22°-59“, неизменно следвани от името „Нимрод“. Отбелязаните градуси обозначавали Северен Кънектикът, но не с точност до една десета. След проследяването на стотици възможни сухопътни маршрути от кейовете на атлантическите пристанища и летищата, имащи връзка с Марсилия, околностите на Карлайл били поставени под най-внимателно наблюдение.
