— И още нещо — допълни Едуард. — Всички вие сте професионалисти и съм сигурен, че не е нужно да ви напомням, но все пак не споделяйте за това заседание с никого, включително със семействата си.
— Естествено, че няма да споделяме — възкликна Дейвид. — Само това оставаше, да изложим на опасност бъдещето на „Ултра“! Дори и от време на време да се натъкваме на трудности и спънки, това пак си остава лекарството на столетието.
Ким смяташе да прекара още малко време в замъка, но когато се върна в къщата, видя, че вече е станало обяд. Докато се хранеше, иззвъня телефонът. За нейна изненада се обаждаше Катрин Стърбърг, библиотекарката от Харвардския университет, която се занимаваше с изучаването на Инкрийс Мадър.
— Може би имам добри новини за вас! — приповдигнато започна Катрин. — Току-що се натъкнах на препратка към труд на Рейчъл Бингам.
— Чудесно! — отвърна Ким. — Вече се бях отчаяла, не очаквах помощ от „Харвард“.
— Стараем се — засмя се другата жена.
— Как намерихте препратката? — полюбопитства Ким.
— Това е най-интересната част — отвърна библиотекарката. — Върнах се назад и прочетох още веднъж писмото на Инкрийс Мадър, което разрешихте да преснимаме. В него се говори за юридическия факултет, затова влязох в базата данни на факултета и името изскочи. Така и не проумявам защо го няма в общия каталог. Но добрата новина е, че както личи, трудът е оцелял от пожара през 1764 година.
— Останах с впечатлението, че всичко е било изпепелено — каза Ким.
— Почти всичко — поправи я Катрин. — За наш късмет някъде към двеста от общо петте хиляди тома в библиотеката са били спасени, понеже са били дадени на читатели. Излиза, че някой явно е четял книгата, която търсите. При всички положения от препратката, която открих, се разбира, че през 1818-а, една година след основаването на юридическия факултет, тя е била преместена там от общата библиотека на Харвардския университет.
— А самата книга намерихте ли? — попита развълнувана младата жена.
— Не, не ми остана време — отвърна библиотекарката. — Пък и си казах, че е по-добре вие да я вземете от тук. Препоръчвам ви да звъннете по телефона на Хелън Арнолд, архиварката в библиотеката на юридическия факултет. В понеделник, още щом дойда на работа, ще я потърся, за да я предупредя, че или ще минете, или ще и се обадите.
— Ще мина оттам още в понеделник, веднага след работа — каза нетърпеливо Ким. — Свършвам в три часа.
— Ще предупредя Хелън — обеща повторно Катрин.
Ким горещо и благодари и затвори.
Беше на върха на щастието. Изобщо не се надяваше книгата да е оцеляла при пожара в „Харвард“ и бе неописуемо доволна, че в понеделник следобед най-после ще разбере какво точно представлява доказателството, използвано срещу Елизабет. После се запита откъде ли Катрин е толкова сигурна, че става въпрос именно за книга. Дали го е пишело в препратката?
Добрата новина подтикна Ким да се нахвърли се с подновен ентусиазъм върху камарата документи в замъка. Разбира се, накрая умората все пак си каза думата и Ким се замисли колко ли още ще и отнеме, за да подреди материалите. Преброи сандъците и кашоните, които и оставаше да прегледа, прибави към тях още толкова — според приблизителните и изчисления количеството кантонерки и шкафове, които трябваше да подреди и във винарската изба, — и видя, че ще и е нужна още цяла седмица, при положение, че работи по осем часа на ден.
Това донякъде я обезсърчи. Тя започваше отново работа в болницата и щеше да и е трудно да заделя толкова време. Тъкмо да се откаже да търси повече този следобед, когато изненада сама себе си: откри нещо със същата лекота, с каквато и Кинард се бе натъкнал на онзи, документ. Отвори наслуки едно от чекмеджетата и извади писмо до Роналд!
Разположи се на един сандък при прозореца и извади писмото от плика. Отново беше от Самюъл Суол. Ким погледна датата и видя, че писмото е писано броени дни преди екзекуцията на Елизабет.
