С "Досиетата на героя" старшият писар на лагера на нечистокръвните Рик Риърдън ти дава възможност да надникнеш още веднъж в света на древногръцките богове и съвременните герои. В книгата те очакват три незаписани досега приключения на Пърси Джаксън, тайни интервюта с него и приятелите му, карта на лагера на нечистокръвните, загадки за герои и още! Тези свръхсекретни досиета съдържат поверителна информация, която ще те подготви за собствените ти страховити премеждия, НО помни, че те са предназначени само и единствено за твоите полубожествени очи! Никое смъртно дете не трябва да се докосва до тях, ако не иска да си навлече гнева на някой недотам дружелюбен герой от лагера…
Здравейте, млади полубогове!
Ако четете тази книга, мога само да поднеса искрените си извинения. Животът ви е на път да стане значително по-сложен.
Предполагам, вече сте осъзнали, че не сте простосмъртни. Книгата, която разлиствате, е предназначена да послужи за упътване, разкриващо света на полубоговете, и никое обикновено човешко дете не трябва да я вижда. Като старши писар на лагера на нечистокръвните се надявам, че тази строго секретна информация ще ви помогне да останете живи по време на своето обучение.
„Досиетата на героя“ съдържат три от най-опасните приключения на Пърси Джаксън, до този момент останали незаписани. Ще научите за срещата му с безсмъртните и ужасни синове на Арес. Ще откриете истината за бронзовия дракон, отдавна считан в лагера само за легенда. И ще разберете как Хадес се сдобива с ново тайно оръжие, в чието създаване Пърси става неволен участник. Не ви разказвам тези истории, за да ви ужася, а защото е важно да разберете колко опасен може да бъде животът на един герой.
Хирон също така ми разреши да споделя и поверителните интервюта, които направих с някои от най-великите герои на лагера, включително Пърси Джаксън, Анабет Чейс и Гроувър Андъруд. Моля, помнете, че тези интервюта ми бяха дадени с молба за изключителна дискретност. Споделите ли тази информация с някой смъртен, можете да се намерите срещу копието на Клариса. А, повярвайте ми, наистина не искате това.
Прочетете страниците на тази книга внимателно, тъй като вашите собствени приключения тепърва започват. Нека боговете бдят над вас!
Бях в час, когато чух звуците.
ДЗЪН! АУ! ДЗЪЪТ! ОХ!
Звучеше, все едно някой е нападнат от обсебени от зли сили пилета. Повярвайте ми, това е ситуация, в която съм изпадал.
Никой друг не забелязваше шумотевицата. Бяхме в лабораторията и всички разговаряха, поради което за мен не бе трудно да отида и да погледна през прозореца, правейки се, че чистя стъкленицата си.
И наистина, на улицата имаше момиче с изваден меч. Беше висока и мускулеста като баскетболистка, с гъста кестенява коса, джинси, военни ботуши и дънково яке. Тя размахваше меча си към ято черни птици с размера на гарвани и на няколко места от дрехите й стърчаха пера. Над лявото й око имаше кървава драскотина. Докато гледах, една от птиците изстреля перо като стрела, което се заби в рамото й. Тя изруга и замахна, но проклетото пернато отлетя.
За нещастие познавах момичето. Беше моята стара неприятелка — Клариса. Обикновено тя изкарваше по цяла година в лагера, затова нямах никаква идея какво търси в Горен Истсайд по средата на учебен ден. Бе очевидно обаче, че е в беда. Нямаше да издържи още дълго.
Направих единственото нещо, което можех.
— Госпожо Уайт — рекох, — може ли да отида до тоалетната? Мисля, че ще повърна.
Знаете как учителите казват, че вълшебната думичка е „моля“, нали? Те обаче лъжат. Има вълшебна фраза: „Повръща ми се“. Тя ще ви изведе от класната стая по-бързо от всичко друго.
— Върви! — каза госпожа Уайт.
Изтичах през вратата, събличайки в движение лабораторната престилка, ръкавиците и защитните си очила. Извадих и оръжието си — химикалката Въртоп.
