Гледах я как се преобрази. Изправи глава, устните й се извиха в усмивка. Раменете й се изправиха и тя се понадигна лекичко, като танцьорка преди танц. После кимна на пазача пред вратата и той я отвори. Ана влезе сред жужащия двор с лице, на което беше изписана благодарност, за да им съобщи, че кралят е добре, че се е шегувал с нея по повод падането си от коня, че ще язди отново на турнири веднага щом бъде в състояние, и че те двамата са щастливи.
Хенри беше тих и замислен, докато се възстановяваше от падането си. Болките в тялото му го предупреждаваха за проблемите, които можеше да очаква с напредването на възрастта. От раната на крака му течеше кръв, примесена с жълтеникава гной, и той през цялото време трябваше да я увива с превръзка, а когато сядаше, изпъваше крак напред, върху някоя табуретка. Тази гледка беше унизителна за него — той, който винаги се беше гордял със здравите си крака и гордо изправената си стойка. Сега куцаше като вървеше, а прасецът му беше обезформен от дебелите превръзки. А което беше още по-лошо, той миришеше на кокоши тор. Хенри, златният принц на Англия, признат за най-хубавия принц в цяла Европа, виждаше как старостта наближаваше и как щеше да я преживее куцукайки, с постоянната болка и с вонята на мръсен просяк.
Ана не го разбираше.
— За Бога, съпруже, бъдете щастлив — сопваше му се тя. — Вие бяхте пощаден, какво още искате?
— И двамата бяхме пощадени. Какво щеше да се случи с вас, ако мен ме нямаше?
— Щях да се справя достатъчно добре.
— Мисля, че всички се справяте достатъчно добре. Ако аз бях паднал мъртъв, вие и вашите хора щяхте да се настаните на трона ми, докато е още топъл.
Тя трябваше да се сдържа повече, но по навик избухна.
— Обиждате ли ме? — попита тя. — Да не обвинявате семейството ми в нелоялност?
Придворните, които чакаха вечерята си в голямата зала, снишиха гласове и започнаха да се напрягат да доловят какво се говореше.
— Хауърд са лоялни най-вече към себе си, и едва тогава към своя крал — отвърна Хенри.
Аз забелязах как сър Джон Сиймор изправи главата си и как се усмихна тайничко.
— Семейството ми е заложило живота си, за да ви служи — отсече Ана.
— Вие и сестра ви със сигурност паднахте като мъртви в леглото му в името на каузата — намеси се шутът на Хенри, бърз като стрела, и всички се разсмяха. Аз се изчервих и срещнах погледа на Уилям. Видях как ръката му се прокрадва там, където трябваше да е мечът му, но беше безсмислено да се нахвърля на някакъв шут, особено щом кралят се смееше.
Хенри се пресегна величествено и потупа корема на Ана.
— За благородни цели — каза той. Тя раздразнено отблъсна ръката му. Той замръзна на мястото си и доброто му настроение в миг се изпари.
— Не съм кобила — отсече тя. — И не ми харесва да ме тупат като че ли съм такава.
— Не сте — каза той студено. — Ако имах кобила с такъв отвратителен характер като вашия, досега да съм я дал на кучетата.
— Повече би ви прилягало да обяздите такава кобила и да я укротите — предизвика го тя.
Ние зачакахме поредния му остроумен отговор. Само че настана тишина, която продължи поне минута. Усмивката на Ана стана напрегната.
— Някои кобили едва ли заслужават такова усилие — каза той тихо.
Само няколко души, които бяха най-близо до масата на подиума, можаха да чуят думите му. Ана пребледня, отметна в миг глава и смехът й се разля високо и звънко, сякаш кралят беше казал нещо извънредно смешно. Повечето от хората наведоха глави и се направиха, че разговарят със съседите си. Очите на Ана блеснаха и пробягнаха покрай мен към Джордж. Той я погледна в отговор, като задържа за миг погледа й, осезаемо като успокояваща милувка.
— Още вино, съпруже мой? — попита Ана, без гласът й да трепне, и господата пристъпиха напред и наляха на краля и на кралицата, и вечерята започна.
Хенри беше намръщен по време на цялата вечеря. Дори музиката и танците не успяха да го развеселят, въпреки че той пи и яде повече от обикновено. Той стана на крака и закуцука болезнено сред придворните си, като казваше по някоя дума, изслуша и един благородник, който го молеше за услуга. Дойде до нашата маса, при дамите на кралицата, и се спря между мен и Джейн Сиймор. Ние и двете станахме на крака, близо една до друга, и той погледна свелата поглед Джейн, която му се поклони.
— Изморен съм, лейди Сиймор — каза той. — Иска ми се да бяхме в Улфхол и вие да ми направите отвара от вашите градински билета.
Тя се изправи след поклона с най-милата си усмивка.
— На мен също би ми се искало — каза тя. — Бих дала всичко, за да се уверя, че ваше величество е отпочинал и че нищо не го измъчва.
Онзи Хенри, когото аз познавах, би отвърнал с грубата шега: „Всичко ли?“. Но този нов Хенри придърпа един стол от масата и направи знак да седнем от двете му страни.
— Вие можете да лекувате рани и отоци, но не и старостта — каза той. — Аз съм на четиридесет и пет и сега за първи път чувствам как годините ми тежат.
