— Те може да защитят самата идея за правата на кралицата — каза Франсис. — Бяха принудени да се обявят за противници на кралица Катерина, бяха принудени да дадат клетва, с която се отричат от принцеса Мери и признават принцеса Елизабет. Ако кралят сега изостави Ана, те може да помислят, че той ги разиграва като истински глупци, а това няма да им хареса. Ако той се обърне отново към папата, на тях завоят може да им се стори твърде рязък, за да бъдат склонни да го приемат.
— Но кралицата е мъртва — казах аз, мислейки за някогашната си господарка Катерина. — Дори бракът му с Ана да бъде разтрогнат, той не може да се върне при Катерина.
Джордж зацъка под нос, подразнен от бавната ми мисъл, но сър Франсис прояви повече търпение.
— Папата е все така на мнение, че бракът на краля с Ана е невалиден. Следователно сега Хенри е вдовец; и е свободен да сключи отново брак.
Джордж, Франсис и аз погледнахме инстинктивно към краля. Той ставаше от трона си на синьо-белия подиум. Сър Джон Сиймор и сър Едуард Сиймор бяха от двете му страни и му помагаха да стане. Джейн беше пред него, с разтворени в плаха усмивка устни, сякаш никога не беше виждала по-хубав мъж от този дебел инвалид.
Ан, която се пързаляше от другата страна на леда с Хенри Норис и Томас Уайът, дойде и подметна небрежно:
— Какво има, съпруже? Няма ли да останете?
Той я погледна. Шибащият студеният вятър беше зачервил лицето й, тя носеше алената си шапчица за езда с дългото перо, а кичур от косите й гъделичкаше бузата й. Изглеждаше лъчезарна и без съмнение красива.
— Болките ми започнаха — произнесе той бавно. — Докато вие се развличахте, аз страдах. Отивам в стаята си, за да отдъхна.
— Ще ви придружа — каза тя в миг, като се приплъзна напред. — Ако знаех, щях да остана до вас, но вие ми казахте да отида и да се пързалям. Бедни мой съпруже! Ще ви запаря чай, ще седна до вас и ще ви почета, ако желаете.
Той поклати глава.
— Предпочитам да спя — каза той. — Предпочитам тишината пред вашето четене.
Ана се изчерви. Хенри Норис и Томас Уайът извърнаха погледи — явно им се искаше да бъдат някъде другаде. Семейство Сиймор тактично бяха застинали по местата си с любезни изражения на лицата.
— Тогава ще ви видя на вечеря — каза Ана, сдържайки гнева си. — И ще се моля да си починете добре и болките ви да спрат.
Хенри кимна и се обърна с гръб към нея. Двамата Сийморовци го хванаха за ръцете и му помогнаха да пристъпи по разкошните постелки, които бяха сложили по леда, за да не се подхлъзне. Джейн, със смирена усмивка, с която сякаш се извиняваше, че са предпочели нея, заситни пъргаво след него.
— А вие къде си мислите, че отивате, лейди Сиймор? — гласът на Ана изплющя като камшик.
Младата девойка се обърна и се поклони на кралицата.
— Кралят ме помоли да го последвам и да му почета — каза тя простодушно със сведен поглед. — Не съм много добра в четенето на латински. Но мога да чета малко френски.
— Малко френски! — възкликна Ана, която говореше свободно три езика от шестгодишна.
— Да — каза Джейн гордо. — Въпреки че не разбирам и думичка.
— Обзалагам се, че нищичко не разбирате — каза Ана. — Вървете.
Ледът се стопи, но времето почти не се затопли. По моравата за кегли бяха нацъфтели кокичета, но почвата беше така подгизнала от вода, че не можехме да играем, а самите пътеки бяха твърде мокри за разходки. Кракът на краля не оздравяваше, раната бе все още отворена и всевъзможните еликсири и лапи, които му слагаха, сякаш още повече го възпаляваха. Той започна да се опасява, че вече никога няма да може да танцува и вестите, че крал Франсоа бил в много добро настроение и здраве, го дразнеха още повече.
Започнаха великите пости, така че нямаше повече танци и веселби. Нямаше никакъв шанс Ана да го примами в леглото, та да зачене отново. Никой, дори кралят и кралицата, не можеха да легнат един с друг по време на постите, така че Ана трябваше търпеливо да гледа Хенри настанен на някой стол с възглавнички, прострял болния си крак на табуретка, с Джейн до себе си, която му четеше религиозни трактати. Ана бе наясно, че не може дори да потърси правата си на съпруга и да поиска той да дойде в леглото й.
