— Бих желала повече да обръщаш внимание с кого разговарям, отколкото на това какво му казвам.
— Пърси от Нортъмбърланд? Говориш за брак по любов с Пърси от Нортъмбърланд?
— Точно така. За да можеш да се усмихваш на съпруга си толкова глуповато, колкото си искаш, Мери. Когато се омъжа, ще постигна много повече, отколкото си успяла ти.
През първите седмици от новата година кралицата отново се подмлади, разцъфна като роза в парник, лицето й доби руменина, а усмивката не слизаше от лицето й. Тя престана да носи ризата от конски косъм, която обикновено носеше под роклята си, а радостта сякаш бе загладила бръчките по издайнически загрубялата кожа на шията и раменете й. Тя не сподели с никого причината за тази промяна, но прислужничката й казала на друга, че тя пропуснала един от месечните си цикли, и че гадателката познала — кралицата очаквала дете.
Имайки предвид досегашните й помятания, тя имала основателна причина да коленичи пред статуята на Дева Мария пред молитвения стол в ъгъла на стаята си, и всяка сутрин прислужницата я заварвала там, с едната ръка положена на корема, а другата на требника; очите й били затворени и тя изглеждала напълно вглъбена. Понякога се случвали и чудеса. Може би в момента се случвало чудо с кралицата.
Прислужничките продължиха да клюкарстват, че бельото й си оставало все така чисто и през февруари, и ние предположихме, че тя скоро ще съобщи на краля. Той вече беше добил вид на мъж, който очаква щастливи вести и ме подминаваше, като че ли бях невидима. Трябваше да танцувам пред него, да придружавам жена му, да търпя присмеха на придворните дами и да разбера за сетен път, че бях просто едно момиче, носещо фамилията Болейн, престанало да бъде негова любимка.
— Не мога да търпя това — казах на Ана. Седяхме до камината в покоите на кралицата. Другите бяха излезли на разходка с кучетата, но аз и Ана отказахме да излезем. Мъглата тъкмо беше изплувала над реката и студът навън режеше като нож. Аз зъзнех, свита на топка и облечена в обшитата си с кожа рокля. Не се чувствах добре от онази коледна нощ, през която Хенри ме беше подминал, на път за нейната стая. Оттогава той не ме беше викал.
— Тежко го понасяш — забеляза тя доволно. — Ето какви последствия носи любовта към краля.
— А какво друго можех да направя? — попитах я аз нещастно. Отидох да седна до прозореца, за да може светлината да пада на ризите, които шиех. Бяха ми дадени от кралицата и аз ги поръбвах за бедните, а това, че те бяха предназначени за възрастни работници, не означаваше, че трябваше да върша работата си през пръсти. Тя щеше да оглежда шевовете, и ако й се стореха твърде несръчно изработени, щеше да ме помоли, при това твърде любезно, да ги поръбя наново.
— Ако тя роди дете, и то бъде син, тогава можеш да си останеш с Уилям Кери и да създадеш свое семейство — отбеляза Ана. — Кралят ще е изцяло подвластен на прищевките й, и това ще отбележи края на твоя звезден час. Ти ще се превърнеш просто в една от многото.
— Той ме обича — казах аз не съвсем убедено. — Не съм една от многото.
Извърнах глава и погледнах през прозореца. Мъглата се виеше над реката, описвайки огромни спирали, като прахоляк под нечие легло.
Ана се изсмя гръмогласно.
— Ти винаги си била една от многото — отвърна тя жестоко. — Ние, момичетата от рода Хауърд, сме много — и всичките от добро потекло, възпитани, красиви, млади и без изключение способни да раждат деца. Могат да започнат да му ги подхвърлят една след друга, за да видят дали някоя няма да извади късмет. Не е голяма загуба за семейството, ако една след друга тези момичета бъдат удостоени с внимание от краля, а след това захвърляни. Винаги ще има друга зачената Хауърд и в детската стая винаги ще спи някоя нова разпътница. Ти си станала една от многото, още преди да се родиш. Ако той не остане с теб, ти ще се върнеш при Уилям, те ще намерят друга Хауърд и същата песен ще започне на нов глас. Семейството не губи нищо.
— Но аз изгубих нещо! — извиках аз.
Тя наклони глава, сякаш отсяваше нетърпеливостта на детинските емоции от реалността.
— Да. Възможно е. Изгубила си нещо. Невинността си, първата си любов и доверчивостта си. Може би сърцето ти е разбито. Възможно е дори то никога да не се излекува. Бедната глупачка Мериан — промълви тя нежно. — Да изпълниш заповедта на един мъж, който иска от теб да доставиш удоволствие на друг, и от цялата работа да получиш само едно разбито сърце.
— Е, тогава чий ред ще е след мен? — поисках да узная, надсмивайки се над мъката си. — Коя мислиш, че ще е следващата Хауърд, която ще напъхат в леглото му? Нека да позная — другата Болейн?
Тя ме стрелна светкавично с черните си очи и миглите й погалиха леко страните й.
— Няма да бъда аз — каза тя. — Аз сама планирам бъдещето си. Не рискувам да бъда завладяна и изоставена.
— Но ти ми каза да рискувам — припомних й аз.
