— Велика победа — каза той. — Решителна победа. Казват, че френската армия е почти напълно разбита. Франция е отворена за нас. Испанският крал Карлос може да вземе своя дял от южните територии, а ние да завземем северните. Франция вече я няма. Съсипана е. Испанската империя ще се простира до границите на английска Франция. Смазахме френската армия и никой вече не оспорва господството ни над Франция и правото ни съвместно с Испания да управляваме по-голямата част от Европа.
— Франсоа е разбит? — попитах аз невярващо, като в съзнанието ми изплува образа на мургавия целеустремен крал, който съперничеше на нашия златокос владетел.
— Разбит на парчета — потвърди Франсис Уестън. — Какъв хубав ден за Англия! Каква победа!
Аз погледнах към краля и кралицата. Той беше престанал с опитите си за танци, беше изгубил ритъма на стъпката, но вместо това я държеше в прегръдките си и целуваше челото, лицето, устните й.
— Скъпа моя — каза той. — Племенникът ви е велик пълководец и ни прави невероятен подарък. Франция ще е в краката ни. Ще нося титлата крал на Англия и Франция и ще бъда именно такъв. Ричард де ла Пол22 е мъртъв, а с него умряха и надеждите му да ме измести от трона. Самият крал Франсоа е наш пленник, а Франция е разбита. Вашият племенник и аз сме най-великите крале в Европа и нашите съюзени сили ще завземат всичко. Всичко, което баща ми беше планирал като следствие от вашето идване тук, се сбъдна днес.
Лицето на кралицата сияеше от щастие — целувките му бяха изтрили следите, които времето беше оставило по лицето й. То беше румено, очите й блестяха, а талията й се виеше гъвкаво под ласките му.
— Нека Бог да благослови всички испанци и испанската принцеса! — извиси неочаквано глас Хенри и всички придворни се отзоваха с пълно гърло.
Джордж ме погледна крадешком.
— Бог да благослови испанската принцеса — каза той тихо.
— Амин — казах аз и в сърцето ми загоря малка искрица. Тя ме накара да се усмихна, докато гледах как кралицата скланя глава на рамото на съпруга си и се усмихва със сияещо лице на придворните, които я отрупваха с поздравления. — Амин и нека Господ я запази така щастлива, както е сега.
През тази сутрин, както и през следващите няколко, ние бяхме опиянени от победата. Всичко наоколо беше като в дванадесетата нощ на коледните празници, само че сега беше март. От покрива на замъка виждахме светлините на огньовете, които огряваха целия път до Лондон, а самият той аленееше на фона на нощното небе; на всеки ъгъл играеха пламъчета, мъже печаха на шишове огромни късове телешко и агнешко. Носеше се екотът на църковните камбани и непрестанните им удари ознаменуваха пълното поражение на дългогодишния враг на Англия. Поднесоха ни ястия, наречени с нови имена, в съответствие със случая: петел и пудинг „а ла Павия“, „Испанска Наслада“ и желиран крем „а ла Карлос“. Кардинал Уолси заповяда да отслужат специална благодарствена литургия в „Сейнт Пол“, както и в цялата страна в чест на победата и на императора, който я беше извоювал за Англия — испанският крал Карлос — любимият племенник на кралица Катерина.
Вече нямаше съмнение чие беше мястото до дясната ръка на краля. То беше на кралицата, облечена в пурпурнозлатисти одежди, с високо вдигната глава и с нежна усмивка на лицето. Тя не парадираше с благоразположението на краля. Държеше се както и по времето, когато беше в сянка — приемаше всичко това като част от брака си. Сега, когато щастливата й звезда отново изгряваше, тя вървеше с вдигната глава, точно както по времето, когато беше пренебрегвана.
Кралят сякаш отново се влюби в нея, увлечен от чувството си на благодарност за Павия. Той я възприемаше като олицетворение на силата, с която владееше Франция и като въплъщение на радостта му от победата. Хенри беше преди всичко едно разглезено дете — когато подаръкът му харесваше, започваше да харесва и този, който му го даваше.
Той продължаваше да обича този, който му го даваше, докато играчката не започнеше да му омръзва, не се счупеше или не се окажеше, че не отговаря на очакванията му. И ето че в края на март дойдоха първите сигнали, че испанският владетел Карлос може да ни разочарова.
Намерението на Хенри беше да разделят Франция помежду си, като подхвърлят на бурбонския херцог само няколко огризки, докато Хенри стане действителният крал на Франция — титла, с която папата го бе удостоил преди толкова години. Ала Карлос не бързаше. Вместо да извести Хенри, че трябва да отиде в Париж, където да бъде коронясан за френски крал, той се отправи към Рим за собственото си коронясване като Император на Свещената Римска Империя. А най-лошото беше, че Карлос не проявяваше интерес към английския план за пълното завземане на Франция. Крал Франсоа беше негов пленник, но той смяташе да поиска откуп за него и да го върне на неотдавна завзетия френски престол.
