Най-сетне Ана се върна в кралския двор и пое моите задължения в качеството си на кралска придворна дама, тъй като аз се уморявах все по-лесно. Този път бременността ми беше тежка и акушерките се кълняха, че причината е в това, че нося силно, здраво момче, което изсмуква силите ми. Аз действително чувствах тежестта му — веднъж, докато се разхождах из Гринич, в миг забързах крачка и се върнах в леглото. Когато легнех, тежестта на бебето притискаше гърба ми, така че имах гърчове чак в стъпалата и в пръстите на краката си, понякога се стрясках и виках през нощта, а Ана идваше замаяна и полубудна, сгушваше се в края на леглото и започваше да масажира схванатите ми ходила.
— За Бога, заспивай — каза тя ядосано. — Какво се въртиш постоянно?
— Накъдето и да се завъртя, все не ми е удобно — отвърнах аз. — И ако те беше грижа за мен повече, отколкото за себе си, щеше да ми донесеш възглавница за гърба и нещо за пиене, вместо да лежиш там като парцал.
Тя се разсмя в тъмнината и се обърна да ме погледне. Огънят в камината осветяваше стаята.
— Наистина ли ти е лошо или само се глезиш?
— Наистина ми е зле — казах аз. — Честна дума, Ана, цялото тяло ме боли.
Тя въздъхна, стана от леглото, взе свещта и отиде до камината, за да я запали. Освети с нея лицето ми, така че да може да ме огледа.
— Бяла си като платно — каза тя весело. — Изглеждаш толкова стара, че може да ми бъдеш майка.
— Защото ме боли — казах аз непоколебимо.
— Искаш ли малко топла бира?
— Да, моля те.
— И още една възглавница?
— Да, благодаря.
— И гърнето, както обикновено?
— Да, благодаря. Ана, ако някога беше носила дете, щеше да знаеш какво е. Кълна ти се, че не е нищо работа.
— И сама виждам, че не е — каза тя. — Достатъчно ми е да те погледна, за да разбера, че се чувстваш на сто години. Един Бог знае как ще задържим краля, ако това продължава.
— Няма нужда да правя каквото и да било — отвърнах раздразнено. — Всичко, на което той обръща внимание напоследък, е коремът ми.
Ана разрови жарта с ръжена и сложи бирата до камината, заедно с две чаши.
— Понякога не се ли закачате? — попита тя заинтригувано. — Когато след вечеря отиваш в покоите му?
— През изминалия месец — нито веднъж — казах аз. — Акушерките казват, че не трябва.
— Разумен съвет към любовницата на краля — промърмори Ана с раздразнение, заета с камината. — Чудя се кой ли им е платил, за да ти кажат такова нещо? Такава глупачка си да ги слушаш — тя измъкна ръжена от въглените и го пъхна в съда с бирата, където той засъска. — Какво каза на краля?
— Бебето е по-важно от всичко останало.
Тя поклати глава и наля бирата.
— Ние сме по-важни от всичко останало — напомни ми тя. — И никоя жена досега не е задържала един мъж с това, че му е родила деца. Ще трябва да правиш и двете неща едновременно, Мери. Не можеш да престанеш да се грижиш за неговото удоволствие само защото чакаш дете от него.
— Не мога да правя всичко едновременно — оплаках се аз. Тя ми подаде чашата и аз отпих една глътка. — Ана, всичко, което наистина искам, е да си почивам, докато бебето расте тук, вътре, здраво и читаво. Разкарват ме от един кралски двор в друг още от четиригодишна. Уморих се от танци, уморих се от забави, от гледане на турнири и маскени балове, от това да се удивлявам как мъжът, който изглежда точно като краля с маска, наистина се оказва кралят с маска. Ако само можех, още утре щях да тръгна за Хевър.
Ана се намести в леглото до мен, с чаша бира в ръка.
— Е, няма да можеш — каза тя сухо. — Сега всички сме заложили на теб. Ако отстранят кралицата, никой не може да предвиди колко високо можеш да се издигнеш. Стигнала си толкова далече. Трябва да продължиш.
Аз млъкнах за момент и я погледнах иззад чашата си.
— Чуй ме — отвърнах аз чистосърдечно. — Това не ми е по сърце.
Тя също ме погледна.
— Много е възможно — каза ми тя направо. — Но никой не ти дава да избираш.
Зимата беше студена и това ми се отрази зле. Стоях затворена в замъка и всеки ден ми носеше нови, неподозирани болки, заради които започнах да изпитвам страх от предстоящото раждане. Износих първото си дете така безгрижно, без да подозирам за болките; но сега знаех, че ме очаква един месец в тъмната, усамотена стаичка, а след това нескончаемите болки при раждането, по време на което акушерките се заканваха да извадят сами бебето, докато аз стисках чаршафите, вързани за краищата на леглото и крещях от ужас и болка.
— Усмихвай се — сопваше ми се Ана всеки път, щом кралят решаваше да дойде в покоите ми, а придворните наоколо се засуетяваха и вземаха по някоя лютня или барабанче в ръце. Аз се опитвах да се усмихвам, но болките в гърба и постоянната необходимост да уринирам, караха усмивката бързо да застива на лицето ми и аз клюмвах на стола си.
— Усмихни се — каза Ана тихичко. — И се изправи, мързелива никаквице.
Хенри погледна към нас.
— Лейди Кери, изглеждате ми уморена — каза той.
Ана му се усмихна ослепително.
— Тя носи тежък товар — каза, без да изтрива усмивката от лицето си. — И кой би могъл да знае това по-добре от вас, ваше величество?
Той я погледна малко изненадано.
