— Лейди Мара, благодаря на боговете, че ме прие — избърбори той, без да се извинява за грубостта си.
Мара го прекъсна, сякаш не знаеше, че напрежението му не е продиктувано само от страст.
— Мисля, че сгреших, скъпи. — И сведе срамежливо очи. — Може би беше искрен… Остани за вечеря и ще говорим пак — добави подканящо.
Брули очевидно бе облекчен. Предстоеше му тежък разговор и щеше да е по-лесно, ако Мара гледа на него със симпатия. Освен това, ако изтръгнеше обещание за годеж, щеше да смекчи гнева на баща си. Акома имаше сериозни богатства и можеше да плати няколко дълга без проблеми. Брули беше уверен, че всичко ще се нареди, и изчака Мара да заповяда на Джикан да настани свитата му. След като синът на лорд Кехотара се оттегли, Мара отиде в кабинета, където я чакаше Аракаси, облечен отново като търговец на зеленчуци.
Тя се увери, че са сами, и заговори.
— Кога възнамеряваш да тръгнеш?
Подарената от Брули птичка запя звънко.
— Тази вечер, господарке.
Мара покри клетката с кърпа и песента премина в тихо сънено чуруликане.
— Не можеш ли да изчакаш още ден-два?
Той поклати глава.
— Най-късно до утре призори. Ако не се появя в уговорената кръчма в Сулан-Ку до обед и на още няколко места през следващата седмица, заместникът ми ще се задейства. Ще е странно, ако се окажеш с двама главни шпиони. — Той се усмихна. — А и аз ще загубя човек, който е много трудно да се замести. Но ако проблемът е много сериозен, ще му измисля други задачи и ще остана.
Мара въздъхна.
— Не. По-добре да приключваме с момчето на Кехотара. Искам да покажеш агента на Минванаби на Кейоке. Кажи му, че тази вечер ще спя в покоите на Накоя. — Птичката млъкна съвсем. — Какво ще кажеш Папе и Люджан да пазят покоите ми тази вечер?
— Мислиш, че младият Брули може да се промъкне в леглото ти посред нощ?
— По-скоро убиец от свитата му. — Мара сви рамене. — Притиснала съм Брули, както искам, но още малко неудобство ще ни е от полза. Ако някой се промъква по коридорите тази нощ, искам да има лесен достъп до покоите ми.
— Изумяваш ме, както винаги, господарке. — Аракаси се поклони с ирония и възхищение. — Ще предам инструкциите ти на Кейоке.
Шпионинът се стопи в сенките — изниза се без звук и остана незабелязан дори от прислужницата, която дойде да съобщи на Мара, че банята й е готова, ако иска да се освежи преди вечеря.
Но оставаше още един въпрос. Мара изпрати куриерчето да викне Накоя и нареди на старицата да дадат на Брули задържаните съобщения от баща му.
— Постарай се да му кажеш, че са пристигнали току-що — добави тя в здрача.
Очите на Накоя проблеснаха злобно.
— Може ли да ги предам лично, господарке? Искам да видя лицето му, когато ги прочете.
Мара се засмя.
— Ама, че си ужасна! Дай му съобщенията с цялата ми благословия. И гледай да не лъжеш прекалено. Писмата са били забавени в града, което като цяло е вярно. — Тя спря и прикри страха си с шега. — Мислиш ли, че това ще ми спести умилкването му по време на вечерята?
Но Накоя беше тръгнала и единственият отговор бе съненото изчуруликване на птичката. Мара потръпна и реши, че има нужда от гореща вана, преди да завърши плана си срещу лорд Кехотара.
Лампите пръскаха златиста светлина над масата. Блюдата димяха около цветята в центъра, а охладената риба блестеше над пресните плодове и зеленчуци. Готвачите на Акома бяха приготвили романтична вечеря за влюбени, но Брули седеше неспокойно на възглавниците.
Едва докосваше храната и очевидно мислите му бяха другаде. Дори дълбокото деколте на робата на Мара не можеше да го разведри.
Лейди Акома се престори на объркана и остави салфетката си.
— Брули, изглеждаш угрижен. Нещо не е наред ли?
— Милейди? — Младежът вдигна глава, в сините му очи се четеше стрес. — Не искам… да те затруднявам с моите неприятности, но… — Изчерви се и сведе засрамено очи. — Честно казано, в моята страст да те спечеля съм създал твърде тежки дългове на семейството ми. — Последва болезнена пауза. — Несъмнено ще си помислиш лошо за мен и ще изгубя уважението ти, но дългът към баща ми ме кара да те помоля за услуга.
Мара отвърна по-учтиво, отколкото възнамеряваше, внезапно усетила, че не се наслаждава на нещастието му.
— Каква услуга? — Тя остави вилицата си и се помъчи да говори загрижено. — Разбира се, че ще помогна, ако мога.
Брули въздъхна, но нещастието му продължаваше да му тегне.
— Ако бъдеш така милостива… имам нужда от даровете… които ти пратих… Ще ми върнеш ли някои от тях? — Гласът му затихна и той преглътна. — Не всички, но поне най-скъпите.
Очите на Мара излъчваха нежност.
— Брули, мисля, че мога да помогна на приятел. Но още е рано, а и готвачите наистина са се постарали. Защо не забравим неприятностите и не се насладим на угощението? Утре на закуска ще обсъдим затрудненията ти.
