не беше удачно да ги порицавам, задето са искали да почетат паметта на убитите –
особено след като по-голямата част бяха дампири. Атаката на стригоите над училището
беше спомен, който винаги щеше да ме преследва. Но преди да се вглъбя напълно в
мислите си, едно познато чувство ме завладя.
- Лиса е тук – възкликнах, оглеждайки се наоколо. Можех да я почувствам, но не я
съзрях веднага сред морето от маски и сенки. – Ето я там.
Тя стоеше отделно от останалите, облечена в красива рокля, с маска в бяло и
златно, на лебеди. Чрез връзката ни, усетих как търси някого, когото познава в тълпата.
Понечих да отида при нея, но Ейдриън ме задържа и ми каза да изчакам, докато отиде да
я вземе.
- Какво е всичко това? – попита тя, когато пристигна до мен.
- Предположих, че ще си наясно – отвърнах. – Строго секретни кралски работи.
- Прекалено строго секретни са за мен – каза Лиса. – Получих своята покана от
кралицата. Каза ми, че това било част от наследството ми и че трябвало да го пазя в
тайна. После Ейдриън дойде при мен и трябваше да присъствам заради теб.
- Татяна те е поканила лично? – възкликнах аз. Може би не трябваше да
демонстрирам изненада. На Лиса едва ли би й се наложило да се промъква тайно като
мен. Разбира се, предполагах, че е получила покана, но мислех, че Ейдриън се е
погрижил за това. Ето защо се огледах наоколо притеснено.
- Татяна тук ли е?
- Най-вероятно – отвърна Ейдриън с напълно спокоен глас. Както винаги,
присъствието на леля му не му въздействаше така, както на нас. – О, ето го и Кристиан. С
онази огнената маска.
Нямам представа как Ейдриън разпозна Кристиан. Защото със своята тъмна коса и
висока снага, Кристиан се сливаше напълно с тълпата от морои и дори си говореше с
някакво момиче до него.
- Няма начин и той да е получил покана – казах. Ако някой от клана Озера бе
признат за достатъчно специален, за да присъства, то Кристиан определено нямаше да е
сред избраните.
- Не – потвърди думите ми Ейдриън, махвайки с ръка на Кристиан, за да се
присъедини към нас. – Дадох му една от паролите, които откраднах от майка ми.
- Колко точно открадна? – попитах го с учудено изражение.
- Достатъчно, за да…
- Моля, насочете вниманието си насам! – бумтящият глас на един мъж иззвъня
през залата, прекъсвайки стъпките на Кристиан и думите на Ейдриън. С намръщена
физиономия, Кристиан се върна на първоначалната си позиция, отделен от нас, на
другата страна на залата. Изглежда, че нямаше да имам възможността да говоря с Лиса за
Дмитрий.
Без да се маят, останалите морои в залата бързо оформиха кръг около огнището.
Залата обаче не беше достатъчно голяма, за да се направи един единствен кръг, така че
успях да застана зад гърба на повечето от тях и така да гледам спектакъла. Лиса застана
до мен, но очите й бяха втренчени в другия край на стаята към Кристиан. Очевидно
съжаляваше, че не е успял да дойде при нас.
- Събрали сме се тази вечер, за да почетем паметта на онези, които загинаха в
битката срещу голямото зло, което ни заплашваше от доста дълго време. – проговори
същият мъж, който ни бе призовал за внимание. Черната маска, която носеше блестеше
със сребърни завъртулки. Не беше някой специален, когото познавах. Най-вероятно бе
просто някой от кралска фамилия, който можеше да събира хората на едно място,
благодарение на впечатляващия си глас. Ейдриън потвърди мислите ми.
- Това е Антъни Бадика. Винаги е говорител на този тип мероприятия.
Антъни ми приличаше повече на религиозен водач, отколкото просто на
говорител в сегашния момент, но не исках да отбележа това на Ейдриън и по този начин
да привлека вниманието към себе си.
- Тази нощ ние почитаме тяханата памет – повтори Антъни.
Потръпнах, когато всички около нас повториха думите му. С Лиса си разменихме
стреснати погледи. Очевидно имаше програма, за която не бяхме известени.
- Техният живот ни бе отнет твърде рано – продължи Антъни.
- Тази нощ ние почитаме тяхната памет.
Е, този сюжет не би трябвало да е сложен. Антъни продължи да говори за това
колко точно трагична е била тяхната съдба и всички повтаряха едно и също. Цялата тази
идея на въпросното събиране ми се струваше изключително странна, но тъгата на Лиса
се просмука във връзката ни и започна да оказва влияние и върху мен. Присила винаги бе
добра към нея и учтива към мен. Грант бе неин пазител за кратко, но я бе защитавал и
подкрепял. Всъщност, ако не беше работата, която Грант бе свършил с Лиса, Дмитрий
може би все още щеше да е стригой. Така че, бавно и постепенно, силата на събитието ме
достигна и макар и да смятах, че има по-добри начини да тъгувам, оцених вниманието,
което мъртвите получаваха в момента.
След няколко подобни припева, Антъни посочи някого от предните редове. Една
жена със смарагдовозелена и блестяща маска пристъпи напред, носейки голяма факла.
Ейдриън се размърда до мен.
- Скъпата ми майчица – промърмори.
Разбира се. Сега, след като бе насочил вниманието ми, определено можех да
различа чертите на Даниела. Тя хвърли факлата си в огнището и то се запали мигновено,
досущ като на празника на независимостта. Някой сигурно бе залял дървесината вътре с
