мен. Разпознах някои от мороите. Те бяха тези, които бях чула да говорят за връзката ми
с Ейдриън и че кралицата го мразела. Подозирах, че и хората от вчерашната церемония
са тук. Те бяха видяли как Татяна ме изведе и без съмнение си мислеха, че избликът ми и
неуважението днес са един вид отмъщение.
Мороите не бяха единствените, които реагираха. Независимо от това дали
споделяха мнението ми, няколко пазители пристъпиха напред. Бях застанала мирно на
мястото си и това, заедно с липсата на страх от страна на Татяна, ги накара да останат на
място.
- Вече ни омръзва този разговор, - каза Татяна, като превключи на кралското ние. -
Можеш да говориш повече и по по-подходящ начин, когато следващия път се видим и те
оставя да коментираш. Засега, независимо дали ти харесва или не, това решение е взето.
Такъв е законът.
Тя те пуска. Гласът на Лиса отново прозвуча в главата ми. Оттегли се преди да
направиш нещо, което ще ти навлече наистина голяма беда. Ще спориш по-късно.
Беше наистина иронично, защото бях на ръба на избухването и освобождаването
на яростта ми. Думите на Лиса ме спряха, но не заради значението си. Беше самата Лиса.
Когато Ейдриън и аз обсъждахме станалото по-рано, бях забелязала нещо грешно в
логиката.
- Не е бил справедлив вот - обявих. - Това не е законно.
- Сега адвокат ли сте, госпожице Хатауей?, - кралицата беше развеселена и
изпускането на титлата ми “пазител” беше безспорно липса на уважение. - Ако имате
предвид вота на монарха, който има повече сила в сравнение с другите от Съвета, тогава
можем да ви уверим, че това е право на мороите през вековете във всяка ситуация, - Тя
погледна другите членове на съвета, никой от които не протестира. Дори и тези, които
гласуваха против нея, не можеха да намерят грешното в преценката й.
- Да, но не целият Съвет е гласувал - казах. - Имате празно място в Съвета през
последните няколко години, но вече не. Обърнах се и посочих мястото, където стояха
приятелите ми. - Василиса Драгомир вече е на осемнайсет и може да запълни мястото за
семейството си. В целия този хаус рожденният й ден беше пренебрегнат, дори и от мен.
Всички в залата погледнаха към нея - нещо, което тя не хареса. Въпреки това Лиса
беше свикнала да е център на внимание. Тя знаеше какво се очаква от кралските особи,
как да изглежда и да се грижи за себе си. Така че вместо да се свие, тя седна по-
изправена и се загледа напред с хладен, кралски поглед, който показваше, че може да
отиде до масата и да поиска рожденото си право. Дали заради прекрасното й поведение
или може би заради харизмата й от Духа, беше почти невъзможно да извърнеш поглед от
нея. Красотата й имаше собствено сияние и из стаята много от хората изпитваха
благоговението, което и аз към голяма част от Двореца. Промяната на Дмитрий все още
беше загадка, но тези, които вярваха в нея, наистина я смятаха за нещо като светица. Тя
ставаше все по-важна в очите на много хора, и заради фамилията си, и заради
мистериозните си сили – а сега и заради разкритата способност да бъдат връщани
стригои.
Самодоволно погледнах към Татяна.
- Осемнадесет не е ли законната възраст за гласуване? - Шах и мат, кучко.
- Да, - каза тя весело. - Ако Драгомир имат кворум.
Не бих казала, че зашеметяващата ми победа се разклати съвсем, но със сигурност
загуби малко от блясъка си.
- Нямат какво?
- Кворум. По закон, за да има една фамилия на мороите право на глас в Съвета,
трябва да е семейство. Тя не го прави цяло. Тя е само една.
Погледнах я невярващо.
– Какво, казвате, че тя трябва да има дете, за да гласува?
Татяна направи гримаса.
- Не веднага, разбира се. Някой ден със сигурност. Едно семейство, за да има глас,
трябва да има най-малко двама члена, един от които да има осемнадесет. Това е закона на
мороите - отново закон, който е бил в книгите през вековете.
Няколко души излеждаха объркани и изненадани. Това определено не беше
законът, с който бяха запознати. Разбира се, тази ситуация не се е била състояла в
доскорошната история, ако изобщо някога се е случвала.
- Това е истина, - заяви неохотно Ариана Сзелски. - Чела съм го.
Добре, зашеметяващата ми победа беше разгромена. Фамилията Сзелски беше от
онези, на които вярвах и Ариана, по-голямата сестра на онзи, когото защитаваше майка
ми. Ариана беше доста пристрастен към книгите човек и тъй като бе гласувала против
промяната на възрастта на пазителите, изглеждаше малко вероятно да покаже
доказателство като това, ако не беше вярно.
Без повече оръжия, прибягнах до старите трикове.
- Това, - казах на Татяна - е най-шибаният закон, който съм чувала.
Така беше. Публиката избухна в шокирано бърборене и Татяна се отказа от
каквито и да било приятелски отношения, на които се стараеше. Съвсем точно показа на
говорителя как се дават заповеди.
- Изгонете я! - изкрещя Татяна. Дори и с бързо развиващия се шум, гласът й
прозвуча ясно в стаята. - Няма да толерираме такова вулгарно държание!
За секунда около мен имаше пазители. Честно казано, след като знаех колко пъти
съм била влачена от такива места в последно време, в това имаше нещо приятно и
