изглежда по-възрастен. Когато погледна аурата му, видя обичайното златно на владеещ
Духа, но то и другите му цветове бяха размътени и обагрени с тъмнина. Имаше и
мъждукаща светлина – предупреждение, че нестабилността на Духа взима надмощие.
Всичко това му беше дошло твърде бързо, за да реагира, макар че подозирам, че беше
атакувал цигарите и ликьора в първия свободен момент. Ейдриън така се справяше с
нещата.
- Какво искаш да кажеш?, - попита Даниела остро.
Ейдриън сви рамене.
- Тя не беше сама. Бях с нея цяла нощ.
Лиса и Кристиан се справиха добре със запазването на невъзмутени изражения, но
лицето на Даниела отрази шока на всеки родител при научаването за сексуалния живот
на детето му. Ейдриън забеляза реакцията й.
- Запази го за себе си, - предупреди я той. - Моралът ти, мнението ти... Нямат
никакво значение сега. - Той направи жест към група паникьосани хора, тичащи наоколо
и крещящи, че Виктор Дашков със сигурност идва към Двореца, за да ги убие всичките.
Ейдриън разтърси глава и се обърна отново към майка си. - Аз бях с Роуз. Това
потвърждава факта, че тя не го е извършила. Ще се справим с майчинското ти
неодобрение към любовния ми живот по-късно.
- Не това ме тревожи! Ако имат солидни доказателства и се замесиш в това, също
ще се озовеш под подозрение. - хладнокръвието, с което Даниела бе влязла, започваше да
се пропуква.
- Тя ми беше леля!, - възкликна Ейдриън недоумяващо. - Защо, по дяволите, с Роуз
бихме я убили?
- Защото не одобри това да се срещате. И защото Роуз беше разстроена от закона
за възрастта. - това беше Кристиан. Лиса го погледна свирепо, но той просто сви рамене.
- Какво? Просто изтъквам очевидното. Ако не аз, то някой друг би го направил. А всички
сме чували историите – хората си измислят неща, които са крайни дори за Роуз. - силно
изказване наистина.
- Кога?, - попита Даниела, сграбчвайки ръкава на Ейдриън. - Кога беше с Роуз?
Кога отиде при нея?
- Не знам. Не помня, - каза той.
Тя затегна хватката си.
- Ейдриън! Погледни на това сериозно – ще има голяма разлика в начина, по който
ще се развият нещата. Ако си стигнал там преди Татяна да бъде убита, няма да ти го
припишат. Ако си бил с Роуз след това...
- ... значи тя има алиби, - прекъсна я той. - И няма никакъв проблем.
- Надявам се това да е истина, - промърмори Даниела. Очите й вече не бяха
фокусирани върху приятелите ми. Колелцата в главата й се въртяха, мислите й
препускаха, докато се чудеше как най-добре да предпази сина си. Аз бях истинско
нещастие за нея. Той, разбираемо, предизвикваше мигновени алармени действия и
мисли. - Въпреки всичко ще трябва да ти наемем адвокат. Ще говоря с Деймън. Трябва
да го намеря преди изслушването довечера. Руфъс също трябва да разбере за това. По
дяволите. - Ейдриън вдигна вежда, когато чу това. Бях останала с впечатлението, че
госпожа Ивашков не ругае много често. - Трябва да открием по кое време си отишъл там.
Ейдриън все още носеше страданието си като плащ и изглеждаше сякаш щеше да
падне, ако скоро не получеше никотин или алкохол. Мразех да го гледам така, особено
пък заради мен. Без съмнение в него имаше сила, но природата му и страничните ефекти
на Духа правеха справянето с всичко това трудно. И въпреки тревогата си успя да си
спомни нещо, за да помогне на обезумялата си майка.
- Имаше някого в преддверието на сградата, когато влязох... Портиер или някой
подобен, мисля. Но никого на главното бюро. - повечето сгради обикновено държаха или
член на персонала наоколо за спешни случаи, или портиер за услуги.
Лицето на Даниела светна.
- Това е. Това е нещото, от което имахме нужда. Деймън ще открие по кое време
си отишъл, за да те измъкнем свободен и чист от това.
- И за да може да ме защитава, ако нещата се влошат?
- Разбира се, - отговори тя бързо.
- А Роуз?
- Какво за нея?
Ейдриън все още изглеждаше готов да се разпадне, но съсредоточеност се беше
появила в зелените му очи и сега те гледаха сериозно.
- Ако откриеш, че леля Татяна е била убита преди аз да отида там и Роуз се озове
захвърлена на вълците сама, Деймън ще й бъде ли адвокат?
Майка му се поколеба.
- О, ами, скъпи... Деймън всъщност не се занимава с такива работи...
- Ще се заеме, ако го помолиш, - каза Ейдриън твърдо.
- Ейдриън, - отговори тя изморено. - Не знаеш за какво говориш. Те казаха, че
доказателствата срещу нея за солидни. Ако семейството ни се покаже съпричастно...
- Не е като да подкрепяме убийство! Ти се срещна с Роуз. Хареса я. Можеш ли да
ме погледнеш в очите и да кажеш, че си съгласна да отиде с каквато глупава защита й
изкопаят? Можеш ли?
Даниела пребледня и мога да се закълна, че направо се сви. Не мисля, че беше
свикнала с такава свирепа решителност от страна на нехайния си син. И макар че думите
му бяха напълно разумни, имаше някакво лудо отчаяние в гласа и държанието му, което
беше малко плашещо. Не мога да кажа дали беше причинено от Духа или собствените му
чувства.
- Аз... ще говоря с Деймън, - каза Даниела най-накрая. Трябваше да преглътне
няколко пъти, преди да каже думите.
Ейдриън въздъхна дълбоко и част от гнева му се изпари.
- Благодаря ти.
