Духа, - обясни той. – Въпросът е: кой е способен да го направи? Милото момиче или
Пияният младеж? - Очите му запрескачаха между Лиса и Ейдриън. – Залагам на Милото
момиче.
Именно тези думи ме изхвърлиха от унеса ми. Всъщност именно те разбиха
всичко, тази идеалистична мечта да спася Дмитрий.
- Не, - повторих. – Дори и да беше възможно – а не съм сигурна дали да ви вярвам
– тя не може да го направи. Няма да й позволя.
И в противовес със събитията, почти толкова удивително като разкритието на
Робърт, Лиса се извъртя към мен, като гняв преливаше през връзката ни.
- И откога ти можеш да ми казваш какво мога и не мога да направя?
- Откакто не си се обучавала изобщо за пазител и не знаеш как да пронижеш
стригой с кол, - отвърнах равно, като опитах да запазя спокойствие. – Веднъж само удари
Рийд и това беше достатъчно трудно, - когато Ейвъри Лазар се беше опитала да завземе
ума на Лиса, тя бе изпратила своя целунат от сянката брат, за да й свърши мръсната
работа. С моя помощ Лиса го бе ударила и го бе задържала надалеч по този начин. Беше
изпълнено красиво, но тя не го одобряваше.
- Направих го, нали? – възкликна тя.
- Лис, раздаването на юмруци е нищо в сравнение с пронизването на стригой. И
това всъщност въобще не включва факта, че като за начало трябва да се изправиш срещу
такъв в опасна близост. Мислиш ли, че ще можеш да получиш възможност да го
прободеш преди да те ухапе или да ти прекърши врата? Не.
- Ще се науча, - решителността в гласа и ума й беше достойна за уважение, но
отнемаше години на пазителите, за да се научат на тези неща и все пак много от тях
биваха убити.
Ейдриън и Еди изглежда се чувстваха неудобно по средата на караницата ни, ала
Виктор и Робърт изглеждаха заинтригувани и развеселени. Това не ми се нравеше. Не
бяхме дошли, за да ги забавляваме.
Опитах да сменя опасната тема като отново се извърнах към Робърт.
- Ако владеещ Духа върне обратно стригой, то тогава този човек ще бъде целунат
от сянката, - не изтъкнах това очевидно заключение пред Лиса. Част от причината за
лудостта на Ейвъри (като изключим главното от използването на Духа) беше свързването
й с повече от един човек. Това нещо беше направило нещата така нестабилни, че в
крайна сметка бързо довело хората, участващи в това до лудост и мрак.
Очите на Робърт се замечтаха още повече, докато той гледаше в мен.
- Връзките се образуват, когато някой умре – когато душата всъщност си отиде и
продължи към света на мъртвите. Връщането й е това, което прави целунатите от сянката
хора. Знакът на смъртта ги белязва, - погледът му внезапно се фокусира върху мен. –
Както е при теб.
Отказах да извърна поглед, въпреки тръпките, които ме побиха при думите му.
- Стригоите са мъртви. Спасяването на стригой означава, че душата му също е
върната от владенията на мъртвите.
- Не, - възпротиви се той. – Душите им не продължават. Душите им се реят... нито
в този свят, нито в някой друг. Грешно е и е неестествено. Именно това ги прави такива.
Да убиеш или да спасиш стригой връща душата в нормалното й състояние. Няма никаква
връзка.
- Тогава няма опасност, - каза ми Лиса.
- Освен тази, че стригоят може да те убие, - изтъкнах аз.
- Роуз...
- Ще довършим този разговор по-късно, - погледнах я строго. Загледахме се за
момент и после тя се обърна към Робърт. Все още усещах упоритост през връзката ни,
което не ми харесваше.
- Как омагьосваш кола? – попита го тя. – Още се уча.
Отново понечих да й се скарам, но помислих повече за това. Може би Робърт
грешеше. Може би всичко, което се искаше, за да върнеш стригой, беше омагьосан кол.
Той вероятно само си е мислел, че трябва да го направи владетел на Духа, защото той е
трябвало да направи така. Според слуховете. Освен това, много повече бих искала Лиса
да си направи защитни магии, отколкото да се бие. Ако това с омагьосването звучеше
прекалено трудно, ще трябва да се откаже от всичко.
Робърт погледна към мен и после към Еди.
- Един от вас трябва да си носи кол. Ще ви покажа.
- Не можеш да извадиш кол пред толкова хора, - възкликна Ейдриън, което
изглежда трябваше да бъде изключително мъдро откритие. – За хората може и да е
странно, но все пак очевидно си е оръжие.
- Прав е, - рече Еди.
- Можем да се върнем в стаята след вечеря, - каза Виктор.
Той гледаше доволно и празно. Проучих го, като се надявах, че изражението ми
излъчва недоверието ми. Дори и така надъхана, успях да усетя колебание и у Лиса. Тя не
искаше изобщо да изпълнява каквито и да било предложения от Виктор. Бяхме видели
преди колко отчаяно далеч може да стигне Виктор при опитите да изпълни плановете си.
Беше убедил собствената си дъщеря да се превърне в стригой и да му помогне да избяга
от затвора. От това, което знаехме, той планираше същото за...
- Това е, - ахнах аз, усещайки как очите ми се разшириха, докато го гледах.
- Това е какво? – попита Виктор.
- Затова си накарал Натали да се превърне. Мислел си... знаел си за това. За
стореното от Робърт. Щял си да използваш силите й на стригой и после отново да я
върнеш.
Лицето на Виктор вече беше пребледняло дори повече и сякаш се състаряваше
