се сетих, че трябва да сте вие. Трима от вас са заминали? Без съмнение.
Недалеч видях как Еди настръхва и се оглежда наоколо смутено. Аз направих
същото. Може и да бях отчаяна за социални контакти, но не и с риска някой опасен да ни
подслушва. Ако престъплението ни излезеше наяве, градинската работа щеше да ни се
струва като ваканция. Бяхме сами, ала все пак задържах гласа си нисък и се опитвах да
изглеждам честна.
- Чух, че са били хора, наети от Виктор. - Това беше още една от
разпространяващите се теории, както и тази: - Всъщност мисля, че се е превърнал в
стригой.
- Да бе, - рече Кристиан подигравателно. Познаваше ме твърде добре, за да ми
повярва. - Също чух, че един от пазителите не може да си спомни какво го е накарало да
атакува приятелите си. Кълне се, че е бил под нечий контрол. Някой, който има такова
внушение, би могъл да накара другите да виждат хора, мимове, кенгура...
Отказах да гледам към него и забих лопатата дълбоко в земята. Прехапах устната
си в яда си.
- Тя го направи, защото мисли, че стригоите могат да бъдат върнати в предишното
си състояние.
Извъртях глава и зяпнах Еди невярващо, удивена, че проговори.
- Какво правиш?
- Казвам истината, - отговори Еди, без да спира работата си. - Той е наш приятел.
Мислиш ли, че ще ни докладва?
Не, бунтовникът Кристиан Озера нямаше да ни докладва. Но това не означава, че
исках истината да излезе наяве. Това е житейски факт: колкото повече хора знаят
истината, толкова по–голям е шансът тя да се разкрие.
Без изненада, реакцията на Кристиан не беше по–различна от тази на всички
останали.
- Какво? Това е невъзможно. Всеки го знае.
- Не и според брата на Виктор Дашков, - каза Еди.
- Ще престанеш ли? - извиках аз.
- Можеш да му кажеш ти или аз ще го направя.
Въздъхнах. Бледосините очи на Кристиан гледаха към нас, широко отворени и
учудени. Както повечето от приятелите ми и той имаше луди идеи, но това преминаваше
границата на лудостта.
- Мислех, че Виктор Дашков е единствено дете, - каза Кристиан.
Поклатих глава.
- Не. Баща му е имал любовна афера, така че Виктор има незаконен полу–брат.
Робърт. Той също използва Духа.
- Само ти, - рече Кристиан. - Само ти би намерила нещо такова.
Игнорирах това, което май беше завръщане към нормалния му цинизъм.
- Робърт твърди, че е излекувал стригой – убил е немъртвата част от нея и я е
върнал към живота.
- Духът има граници, Роуз. Теб може и да са те върнали, но стригоите са мъртви.
- Не знаем какъв е пълният обхват на Духа, - посочих аз. - Половината от него все
още е мистерия.
- Знаем за Свети Владимир. Ако можеше да възстановява стригои, не мислиш ли,
че човек като него щеше да го прави? Имам предвид, ако това не е чудо, тогава какво е?
Нещо такова щеше да оцелее в легендите, - оспори Кристиан.
- Може би. А може би не. - Завързах наново конската си опашка, като си спомних
разговора с Робърт в главата си за стотен път. - Може би Влад не е знаел как. Съвсем не е
лесно.
- Да, - съгласи се Еди. - Това е добрата част.
- Хей, - отвърнах остро. - Зная, че си ми ядосан, но с Кристиан тук, наистина няма
нужда още някой да прави подигравателни коментари.
- Не знам, - каза Кристиан. - За нещо такова може би ще имаш нужда от двама
души. Сега обясни как става това чудо по общото мнение.
Въздъхнах.
- Като омагьосаш с Духа заострения кол, заедно с другите четири елемента.
Магията на Духа бе ново понятие и за Кристиан.
- Никога не бях мислил за това. Предполагам, че Духът ще поразтърси нещата...,
но не мога да си представя, че да намушкаш стригой с кол, омагьосан с Духа, ще е
достатъчно, за да го върне обратно.
- Ами... там е работата. Според Робърт аз не мога да го направя. Трябва да е
направено от някой, който използва Духа.
Още тишина. Отново бях оставила Кристиан без думи.
Накрая той проговори.
- Не познаваме толкова много използващи Духа. Особено такива, които могат да
се бият или да намушкат стригой.
- Знаем за двама използващи Духа. - Намръщих се, като си спомних Оксана в
Сибир и Ейвъри, заключена някъде... къде? Болница? Място като Тарасов?
- Не, четирима. Петима, ако броим и Робърт. Но да, никой от тях не може да го
направи наистина.
- Няма значение, защото не може да бъде направено, - рече Еди.
- Не знаем! - Отчаянието в гласа ми ме стресна. - Робърт вярва в това. Дори
Виктор вярва. - Поколебах се. - И Лиса вярва.
- И иска да го направи, - каза Кристиан, като бързо схвана. - Защото би направила
всичко за теб.
- Тя не може.
- Защото няма способността или защото ти няма да я оставиш да го направи?
- И двете, - проплаках аз. - Няма да я допусна близо до стригой. Тя вече е...
Простенах, мразех мисълта да разкрия това, което бях открила чрез връзката по
времето, когато бяхме разделени. - Тя е взела кол и се опитва да го омагьоса. Досега няма
особен късмет, слава Богу.
- Ако това беше възможно, - започна Кристиан бавно. - Би могло да промени света
ни. Ако тя се научи...
- Какво? Не! - Толкова силно исках Кристиан да ми повярва, а сега ми се щеше да
не го беше правил. Единствената добра страна на всичко това, че ако никой от
приятелите ми не мислеше, че е възможно, бе, че никой от тях не би и помислил за това
