Единствено в парка прекарваха повече от два последователни часа наведнъж. Безпосочното нетърпение ги гонеше непрекъснато, а само тук можеше ла се върви безпосочно, да се тича до отмаляване. Разбира се, това беше илюзия, защото след петстотин крачки в едната посока ги спираше прозрачната стена. А през нея отново им се зъбеше Космосът с метално студените си зъби-звезди. Както през всичките петдесет години досега. От другата страна на града-спътник, която двамата отбягваха да посещават, зееше пък Земята като вряща от синкави и розови мъгли хималайска бездна.
Гагаринск (Гагаринополис, Гагаринтаун) беше първият град извън Земята, построен още преди да полетят към Звездата на Барнард. Всичко друго сега им беше непознато освен земния пейзаж, гледан от него. В системата на Барнард никой не ги спря — когато се върнаха в Слънчевата система, им заповядаха да останат отвъд Сатурн. Не можели без лоцман да стигнат безопасно до Земята. Вековете, изтекли през соплата на двигателите им, бяха променили картата на Слънчевата система. В пространството между Венера и Сатурн се рееха стотици изкуствени планети, хиляди индустриални бази. Още някога бе се оказало икономически по-изгодно човечеството да се разселва не по самите планети с трудно променимите им сурови условия, а в леденото спокойствие на междупланетните пространства.
Това безпосочно нетърпение ги обзе, докато чакаха лоцмана. Той дойде откъм Титан с едно невероятно планетолетче, което пъргаво взе на буксир тромавия им звездолет и го докара тук, където веднага го превърнаха в музейна атракция. Защото и самият Гагаринск отдавна съществуваше само като град-музей на първото космическо строителство. По тази причина бяха го избрали и за временна карантинна станция, за преход към окончателното им завръщане. Шест месеца им определиха — да се запознаят от него с близката Земя и далечните й спътници-държави, да изучат съвременното обществено устройство и нравите, да свикнат с променения материален и духовен бит. Но, изглежда, тръгването в далечен път вечно ще си остане по-лесно от завръщането. След шестия месец Нилс Вергов си измайстори една койка и я върза под единствения дъб в гората на Гагаринск.
От целия екипаж само двамата с Лида Мей още не искаха да слязат на Земята. Отказаха всякаква форма на психотерапия и разчитаха на парка. Розите в него им се струваха същите, макар да бяха стотното поколение рози след отлитането им. Стадото сърни изглеждаше същото, десетината зайци, катеричките, дъбът обаче можеше наистина да е от някогашните. Някога бяха засадили в този първи извънземен парк двайсетина дъба, сега имаше един. Като него хилава и крива беше и цялата гора на Гагаринск, но след мъртвилото на полета тя беше сега единственото чудо, което ги привърза към себе си. Разбира се, и това беше илюзия, защото хората, които се грижеха за „непроменените“ дървета и животни, бяха пра– и правнуци на ония, които някога ги изпратиха в първия междузвезден полет.
Нилс Вергов не посмя да запита дали дъбът е от тогавашните, за да си спести огорчението. Когато се пренесе да спи под него, лекарят му прие без възражения обяснението; уморен бил да гледа стени и уреди, нека си починат сетивата му, да се порадват на онова, за което са копнели през целия полет. Но два дена по-късно му подхвърли шеговито:
— Вергов, на Земята ще намеряш и по-стари дървета от тоя жалък дъб, цели гори, които са живели още преди да се роди самият Гагарин.
Явно бе се досетил, че не само уредите и металите са го пратили тук, и Нилс му отвърна грубо:
— Казвах ви, ще сляза на Земята, когато аз реша.
— Естествено, може и цял живот да останеш тук. — Лекарят се позасмя неловко, защото се пазеше думите му да не прозвучат като упрек. — Но така си жив укор спрямо днешната медицина.
Нилс погледна злорадо избуялата си на всички посоки брада.
— Сигурно ще плаша туристите ви, а? Заради мен още държите Гагаринск затворен.
— На туристите ще им бъде дори по-интересно, Нилс, но всеки ден ни тормозят възмутени граждани: как можело да изоставим така един герой на човечеството! Защо още не идва на Земята?…
— Прощавайте, все забравям, че съм герой! Изглежда, подсъзнателно не ми се ще да бъда, затова. Е, другите нали слязоха, човечеството има с кого да се забавлява. Пък за Гагаринск е добре да се обогати с един жив експонат. Пускайте вече туристите.
— Всички разправят, че ти си бил най-смелият в екипажа, най-умният, благодарение на теб…
— Наистина — изхихика Нилс в брадата си, — на пет планети да слезеш, между две слънца, които си подхвърлят тия планети като баскетболни топки и ги гонят с деветдесет километра в секунда из Космоса, а накрая да се уплашиш от своята родна, хубава Земя! И то кой — самият първи астропилот!
— Не исках това да кажа, Нилс.
— Като не искаш да кажеш това, което искаш да кажеш, остави ме най-после на мира — рече Вергов и се хвърли по корем в койката си. — Щом сте ме обявили за герой, дайте ми и мъничко свобода да се порадвам на геройството си!
