Всички герои в настоящата книга са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителни лица.
Къщата на прочутия финансов магнат Питър Пет, намираща се на Ривърсайд Драйв в Ню Йорк, оглавява класацията за най-грозна сграда в този тузарски квартал. Когато минавате с лимузината си край нея, или срещу десет цента се наслаждавате на чистия въздух, пътувайки на втория етаж на омнибус, тя се нахвърля върху вас и ви захапва. Зърнат ли я, архитектите стреснато отстъпват и вдигат ръце, сякаш да се защитят от връхлитащо чудовище, дори обикновеният минувач изпада в потрес. Сградата наподобява (в равни пропорции) на катедрала, на вила в предградията, на хотел и на китайска пагода. Повечето прозорци са със стъклописи, а от двете страни на верандата са се изтъпанчили глинени лъвове, които са по-противни дори от самодоволните животни, охраняващи нюйоркската обществена библиотека. Невъзможно е да не забележите къщата и вероятно заради това й качество госпожа Пет пожела да я притежава, тъй като самата тя обичаше да се набива на очи.
През тази неделна утрин човекът, на когото формално принадлежеше сградата, се луташе като заблуден призрак из разкошно обзаведените стаи. Празничното спокойствие, което цареше в къщата, очевидно не бе оказало благотворното си въздействие върху господин Пет — благото му лице беше изкривено от гняв. Ненадейно от устните му се изтръгна възклицание, несъмнено заимствано от безбожниците, играещи на стоковата борса:
— Мътните го взели!
Раздразнението му бе предизвикано от пълното осъзнаване на нерадостното му положение. Всъщност изискванията му към живота бяха повече от скромни. В момента най-съкровеното му желание бе да се усамоти и да прочете на спокойствие неделния вестник, ала по всичко изглеждаше, че не ще го осъществи. Домът му бъкаше от натрапници, които се спотайваха зад всяка врата.
Откакто преди две години се беше сдобил със съпруга, положението се влошаваше с всеки изминал ден. В достопочтената госпожа Пет се беше загнездил литературен бацил. Тя не само беше плодовита писателка — Неста Форд Пет е известна на всички любители на криминални романи — но си бе поставила амбициозната задача да създаде литературен салон. Първият участник беше нейният племенник Уили Партридж, който работеше върху създаването на експлозив, обещаващ да предизвика преврат в традиционните методи за провеждане на военни действия. С течение на времето госпожа Пет прибавяше нови образци към колекцията си, в резултат на което в момента под покрива й живееха шестима млади и никому неизвестни гении. През тази прекрасна юнска утрин шестима свръхталантливи младежи, най-вече романисти, които не бяха създали нито един роман, и все още непрописали поети, се ширеха в къщата на господин Пет, докато той, пъхнал под мишница неделния вестник, отчаяно бродеше по коридорите и подобно на гълъба, изпратен от Ной, не намираше почивка за нозете си1. В подобни моменти в душата му се прокрадваше завист към първия съпруг на госпожа Пет, с когото бе имал делови и приятелски отношения и който ненадейно се беше споминал от апоплектичен удар; тогава скръбта отстъпваше място на мерзко чувство.
Бракът със сигурност беше вгорчил живота на господин Пет, както впрочем се случва с всеки мъж, който чака петдесет години, за да направи решителната крачка. Най-неприятното бе, че съпругата му бе довела в новия си дом не само гениалните творци, а и единствения си син Огдън — четиринайсетгодишен, изключително отблъскващ хлапак. Вследствие на годините, прекарани сред обкръжението на възрастни, както и на липсата дори на елементарна дисциплина, Огдън се бе превърнал в чудовище, от което бяха вдигнали ръце пълчища частни учители. Всеки се заемаше с възпитанието му, изпълнен с оптимизъм и увереност, но не след дълго напускаше, отчаян от отвращението на хлапака към образованието. За господин Пет, който не го биваше да контактува с момчета, присъствието на Огдън Форд бе постоянен източник на раздразнение. Не му допадаше характерът на заварения му син, освен това почти беше сигурен, че малкият негодник краде от цигарите му. Гневът му се подсилваше от осъзнаването, че никога не ще успее да го залови на местопрестъплението.
