Снимките на Хосе бяха навсякъде, някои бяха огромни. Имаше и черно-бели, и цветни. Много от пейзажите бяха приказно красиви. На една от снимките, правени край езеро около Ван-кувър, беше ранна вечер и розови облаци се отразяваха в неподвижната вода. За кратко се пренесох сред тази тишина и спокойствие. Невероятно.
Крисчън застана до мен и ми подаде чашата вино.
- Става ли за нещо? - попитах с напълно естествен глас.
Той ме погледна недоумяващо.
- За виното питам - поясних.
- Не. На подобни събития рядко сервират нещо добро. Момчето обаче има забележителен талант, нали? - Крисчън също се възхищаваше на снимката с езерото.
- Защо иначе щях да го моля да те снима? - В гласа ми нахлу гордост.
Очите му бавно се преместиха от снимката към мен.
- Крисчън Грей? - Фотографът от „Портланд Принтс“ пристъпи към Крисчън. - Позволете да ви снимам.
- Разбира се. - Намръщеното лице на Крисчън се изглади и той ме дръпна до себе си. Фотографът ни погледна и дори не прикри изненадата си.
- Благодаря ви, господин Грей. - Щракна няколко снимки. -Госпожица... - започна любопитно.
- Ана Стийл - отвърнах.
- Благодаря ви, госпожице Стийл. - И забърза нанякъде.
- Потърсих твои снимки с гаджета в интернет, но не открих нито една - казах. - Затова Кейт беше решила, че си гей.
Устните на Крисчън потрепнаха в нещо като усмивка.
- Това обяснява нетактичния ти въпрос. Не, Анастейжа, нямам гаджета, ти си единственото. Това обаче ти е известно. - Гласът му беше тих и много искрен.
- Значи никога не си... - огледах се нервно, за да съм сигурна, че никой не ни подслушва, - никога не извеждаш подчинените си кукли?
- Понякога ги извеждам. Но не излизаме като двойка, на среща. Обикновено на пазар. - Той сви рамене, без да откъсва очи от мен.
„Значи сте си стояли в залата за игри“ - Червената стая на болката в апартамента му. Не знаех какво да кажа.
- Само ти, Анастейжа - прошепна той.
Изчервих се и сведох поглед към ръцете си. По свой начин той държеше на мен.
- Струва ми се, че силата на приятеля ти е в пейзажите, не в портретите. Ела да пообиколим.
Докато разглеждахме снимките, забелязах, че една двойка ми кима, усмихваха ми се широко, сякаш ме познават. Сигурно защото бях с Крисчън. Но ето че някакъв млад мъж открито ме зяпаше. Какво ставаше?
Завихме зад ъгъла и едва сега разбрах защо ме гледат стран-но. На отсрещната стена бяха закачени седем огромни снимки
- мои.
Зяпнах ги недоумяващо, напълно слисана, и кръвта се от-тече от лицето ми. Та това бях аз - нацупена, засмяна, намръщена, сериозна, весела. Всичките в близък план, до една черно-бели.
Мама му стара! Спомних си, че когато идваше на гости, Хосе си играеше с фотоапарата, докато го извеждах и се правех на негов шофьор и асистентка. Мислех, че просто си щрака. Не предполагах, че ме е снимал, без да подозирам.
Крисчън не откъсваше очи, беше като омагьосан, очите му се местеха от една снимка към друга.
- Май не съм единственият - почти изръмжа той и забелязах, че е свил устни.
Беше ядосан.
- Извинявай. - Прониза ме със светлите си очи. След това тръгна към рецепцията.
Сега пък какво ставаше? Наблюдавах недоумяващо, докато той разговаряше с госпожица Много къса коса и червено червило. После извади портфейла си и й подаде кредитна карта.
Мама му стара! Изглежда, купуваше някоя от снимките.
- Здрасти. Ти си музата. Снимките са великолепни - стресна ме гласът на млад мъж с гъста руса коса. Усетих нечия ръка на лакътя си и разбрах, че Крисчън се е върнал.
- Вие сте късметлия - обърна се русият рошльо към Крисчън, който го прониза със студен поглед.
- Точно така - отвърна и ме дръпна настрани.
- Да не купи някоя моя снимка? - попитах.
- Някоя ли? - изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.
- Защо, две ли купи?
Той присви очи.
- Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.
Бях готова да се изкискам.
- Значи предпочиташ да си ти, така ли? - подхвърлих подигравателно.
Той ме погледна недоволно, стреснат от дързостта ми. Стори ми се обаче, че се опитва да скрие колко се забавлява.
- Честно казано, да.
- Перверзник - казах шепнешком и прехапах долната си уст-на, за да скрия напиращата усмивка.
Той не се и опита да скрие колко му е весело. Поглади замислено брадичката си.
- Много точна преценка, Анастейжа. - Поклати глава и в очите му заблестяха весели искрици.
- Бих продължила обсъждането, но съм подписала декларация за поверителност.
Той въздъхна, погледна ме и очите му потъмняха.
- Нямаш представа какво ми се иска да направя с тази твоя голяма уста - измърмори.
Ахнах, защото знаех много добре какво има предвид.
- Невъзпитан тип. - Стараех се да покажа колко съм шокирана и успях. Той нямаше ли задръжки?
Крисчън се подсмихна, след това се намръщи.
- Изглеждаш спокойна и напълно естествена на тези снимки, Анастейжа. Не те виждам често в такава светлина.
Какво? Леле! Смяна на темата - сигурно за заблуда - от игриво към сериозно.
