— Заради другото правно нещо, което ти споменах. Петата поправка. Онзи адвокат, който обича от време на време да се наслаждава греховно, дойде една вечер в клуба и аз го попитах как мога да заведа полицай до някакво доказателство и да е сигурно, че по-късно той няма да може да го използва. Той ми обясни за претърсванията и ми подсказа нещо прекрасно. Че ако чакам до съвсем последната минутка и накарам някой да се обади анонимно на онзи гаден агент на БРТ и да му каже къде е колата, той се обзалага на всичко, че полицаят ще отиде и ще нахлуе там без заповед за обиск. И знаеш ли какво? Беше напълно прав. Агентът прескочи заключената порта и не обърна внимание на заключената врата на моята плевня, а влезе през един прозорец. Колата беше под един брезент в плевнята. А това, скъпи, е частна собственост.
Ставаше все по-блестяща в очите ми, но си нямаше представа с кого си има работа.
— Ландърс ще излъже — предупредих я. — Ще каже, че портата не е била заключена, че вратата на плевнята е била отворена, че е действал по надеждна информация и че колата се е виждала.
Тя се усмихна и вдигна рамене.
— О, скъпи, още не си чул най-веселото. Имам видеозапис с всичко, което е направил. Адвокатът ме посъветва да пратя в гората човек с камера. Рони засне всичко. Гледах го поне десет пъти.
Зяпах я няколко секунди, направо не можех да повярвам. Почувствах как у мен се надига кикот, но се опитах да го потисна. Колкото повече се стараех да остана сериозен, толкова повече имах желание да се смея. Когато най-сетне избухнах в смях, направо щях да се задуша. Погледнах Ърлин. Тя също се заливаше в смях. Това беше един от най-сладките мигове в живота ми: Ърлин и аз, заливащи се от гръмогласен смях. Беше почти като секс.
След няколко минути най-сетне успях донякъде да се овладея.
— Знаеш ли какво значи това? — попитах и отново се закисках. — Няма да могат да използват колата и останалото, което са намерили в нея.
Ърлин загледа като Джери от рисуваното филмче.
— Скъпи, нали точно това исках да направя. Не е ли прекрасно?
Отново започнахме да се смеем.
— Срещу теб имат по-малко, отколкото срещу Ейнджъл.
— Знам.
Накрая се успокоихме и Ърлин каза сериозно:
— Скъпи, нали ще ме защитаваш? Ще се заемеш с това заради мен?
Избърсах една сълза с длан.
— Не мога, Ърлин. Това е конфликт на интереси.
— Не виждам защо да не можеш. Нали обявиха Ейнджъл за невинна. Нейният случай вече приключи. Нали така? Не могат да я съдят повторно. Всичко, което трябва да направиш, е да им покажеш видеото и това ще сложи край на цялата работа. Не смяташ ли?
— Не знам. Няма да е толкова просто. Никога нищо не е просто.
— Хайде, сладурче. Какво ще кажеш? Ще направиш ли за мен същото, което направи за Ейнджъл?
Замислих се за конфликта на интереси. Права беше за Ейнджъл. Независимо от всичко те не можеха да я съдят отново и след като правилата ми забраняваха да кажа и думичка за нейното признание, това не можеше да се превърне в проблем. На всичко отгоре Ърлин имаше видеозапис как Ландърс провежда незаконен обиск и колата плюс всичко в нея щяха да отпаднат. С това изчезваше и вероятността, че някога ще ми се наложи да разпитвам Ейнджъл като свидетелка. И тъй като тя ми беше разказала какво се е случило наистина, знаех, че Ърлин не е убила Тестър.
Боже мили, ако се съгласях, Ърлин щеше да е моята невинна клиентка. Най-сетне!
— Ще останеш известно време в затвора — казах. — Готова ли си за това?
— Бих могла да дам един милион в брой, за да ме пуснат под гаранция, но се опасявам, че данъчните ще започнат да се питат откъде ги имам. Не се тревожи за мен, скъпи, ще се оправя.
— Ще ти направят лоша реклама.
— Ангелче, това няма значение. И без това никой не ме кани да ставам член на Добродетелната дружина, нали?
— Ще се опитат да те обрисуват като неморална мадам, която използва млади момичета, за да ограбва надървени дъртаци.
— Но ти ще изчистиш името ми. Нали, сладурче?
Наистина излъчваше неповторим чар, да не говорим, че разполагаше с пълна банкова сметка. Кимнах и се ухилих.
— Добре, вече имаш адвокат. Но ще ти струва скъпо.
