След дългото ми общуване с хората, които идват тук, стигнах до извода, че използват секса като някакъв вид дрога: за да избягат от действителността, да забравят проблемите си, да се отпуснат. Но като всички останали наркотици и сексът е вредна и разрушителна практика.
Ако някой иска да се дрогира, независимо дали със секс или с нещо друго, си е негов проблем; последствията от действията му ще бъдат добри или лоши в зависимост от това, което той самият е избрал за себе си. Но ако искаме да успеем в живота, трябва да разберем, че онова, което е „поносимо“, е съвсем различно от онова, което е „хубаво“.
Противно на мнението на моите клиенти сексът не може да бъде практикуван по всяко време. Във всеки от нас има скрит часовник и за да правят секс двама души, стрелките на часовниците им трябва да показват един и същи час по едно и също време. А това не се случва всеки ден. Влюбеният не е зависим от половия акт, за да се чувства добре. Двама души, които са заедно и се обичат, трябва да сверяват часовниците си с търпение и постоянство, с игри и „театрални“ представления, докато разберат, че правенето на секс е много повече от една среща; то е „прегръдка“ на гениталиите.
Всичко е от значение. Когато човек живее интензивно, той използва пълноценно цялото си време и не чувства липсата на секс. Когато прави секс, той го прави поради излишък, защото чашата с вино е толкова препълнена, че прелива, защото е абсолютно неизбежно, защото той откликва на повика на живота, защото в този момент, само в този момент той успява да изгуби контрол над себе си.
П.П. Току-що препрочетох написаното: боже господи, ставам прекалено интелектуална!!!
Скоро след като бе написала тези редове и се настройваше за поредната вечер, в която щеше да бъде Отзивчивата майка или Наивното момиченце, вратата на „Копакабана“ се отвори и влезе Терънс, изпълнителният директор на звукозаписната компания, един от специалните клиенти.
Милан, който беше на бара, изглеждаше доволен: момичето не го бе разочаровало. Мария си спомни начаса думите, които казваха толкова много неща и в същото време не казваха нищо: „Болка, страдание и голямо удоволствие.“
— Дойдох от Лондон специално за да те видя. Много мислих за теб.
Тя се усмихна, като се стараеше усмивката й да не бъде прекалено окуражаваща. Той отново не спази ритуала, не я покани на танц, само седна до нея.
— Когато учи някого на нещо, учителят също открива нови неща.
— Знам какво имате предвид — отвърна Мария, след което си спомни за Ралф Харт и се ядоса на собствения си спомен. В момента беше с друг клиент, трябваше да прояви уважение към него и да направи всичко възможно той да остане доволен.
— Искаш ли да продължим?
Хиляда франка. Един скрит свят. Съдържателят на бара, който я наблюдаваше. Убедеността, че ще може да спре, когато поиска. Датата, която бе избрала за завръщането си в Бразилия. Друг мъж, който така и не се появяваше.
— Бързате ли?
Каза й, че не бърза. Какво искаше тя от него?
— Искам си напитката, танца, уважението към моята професия.
Той се поколеба няколко минути, но да заповядваш и да ти заповядват бе част от театъра. Плати й питието, танцуваха, повика такси, даде й парите, докато минаваха през града, и отидоха в същия хотел. Влязоха, той поздрави портиера италианец така, както бе сторил и вечерта, в която се запознаха, качиха се в същата стая с гледка към реката.
