Не знам какво си е помислил, когато отвори вратата онази вечер и ме видя с двата куфара.
— Не се плаши — казах му аз веднага. — Не идвам да живея при теб. Хайде да вечеряме.
Без нищо да отговори, той ми помогна да внесем багажа. И преди още да е казал „какво значи това“ или „колко се радвам, че дойде“, ме сграбчи и започна да ме целува, да гали тялото ми, гърдите ми, пубиса ми, сякаш бе чакал прекалено дълго и вече предчувстваше, че този момент може би никога няма да настъпи.
Свали сакото ми, дрехите ми, съблече ме гола и точно там, в антрето, без какъвто и да било ритуал или подготовка, без дори да имаме време да преценим дали това е хубаво, или не, усещайки студения вятър, който влизаше изпод пролуката на вратата, се любихме за пръв път. Помислих си дали няма да е по-добре да му кажа да спре, да потърсим по-удобно място, да имаме време да изследваме необятния свят на нашата чувственост, но в същото време исках да бъде вътре в мен, защото той беше мъжът, който никога не бях притежавала и никога повече нямаше да притежавам. Ето защо можех, да го обичам с цялата си енергия, да имам поне за една нощ това, което никога преди не бях имала и което може би никога повече нямаше да имам.
Накара ме да легна на пода и проникна в мен, преди да съм се навлажнила достатъчно, но болката не ми беше неприятна — дори напротив, усещането ми хареса, защото той трябваше да разбере, че съм негова и че няма нужда да моли за позволение. Не бях отишла там, за да го уча на каквото и да било повече, нито пък за да му демонстрирам, че моята чувствителност е по-дълбока и по-силна от тази на другите жени, а само за да му кажа „да“, да му кажа, че е добре дошъл, че аз също очаквах това от него и много се радвах, че прекрачвахме всички правила, които бяхме установили помежду си, че сега исках само да се оставим да ни водят инстинктите ни на мъж и жена. Намирахме се във възможно най-традиционната поза — аз отдолу, с разтворени крака, а той отгоре, като влизаше и излизаше от мен, докато аз го гледах, без да изпитвам желание да се преструвам, да стена, да правя каквото и да било — исках само да си държа очите отворени, за да запомня всяка секунда, да видя как лицето му се променя, как ръцете му сграбчват косите ми, как устата му ме хапе и ме целува. Никакви предварителни игри, милувки, приготовления, излишни усложнения, само той в мен и аз в душата му.
Влизаше и излизаше, ускоряваше и забавяше ритъма, спираше понякога, за да ме погледа, но не ме питаше дали ми харесва, защото знаеше, че в този миг това бе единственият начин душите ни да се слеят. Ритъмът се ускори, знаех, че единайсетте минути бяха към края си, а исках да продължават вечно, защото беше толкова хубаво — о, Господи, колко хубаво беше — да бъдеш притежавана и да притежаваш! И всичко това със съвсем отворени очи; забелязах, че когато погледите ни се замъглиха, сякаш бяхме попаднали в друго измерение, в което аз бях великата майка, вселената, любимата жена, свещената проститутка от древните ритуали, за които той ми бе разказал на чаша вино пред запалената камина. Усетих как неговият оргазъм наближава и ръцете му стиснаха силно моите. Движенията му ставаха все по-бързи и тогава той извика — не изстена, не стисна зъби, а извика! Изкрещя! Изрева като животно! Някъде дълбоко в съзнанието ми премина мисълта, че съседите може да извикат полиция, но това нямаше значение и аз изпитах огромно удоволствие, защото така е било открай време, откакто първият мъж: е срещнал първата жена и са се любили за пръв път: те са крещели.
След това тялото му се отпусна върху моето и не знам колко време сме стояли прегърнати, погалих косата му така, както бях направила през нощта, в която се затворихме на тъмно в хотелската стая, усетих как сърцето му постепенно възвръщаше нормалния си ритъм, ръцете му започнаха нежно да докосват моите и това ме накара да настръхна цялата.
Сигурно се бе сетил, че тялото му ми тежи твърде много, защото легна до мен, като държеше ръцете ми, и останахме така, загледани в тавана и абажура с трите запалени лампи.
— Здравей! — казах му аз.
Той ме придърпа към себе си и ме накара да отпусна глава на гърдите му. После дълго ме гали, преди на свой ред да ми каже „Здравей!“.
— Съседите сигурно са чули всичко — подхвърлих аз, без да знам как щяхме да продължим разговора, защото в този момент нямаше смисъл да казвам „обичам те“, той вече го знаеше, аз също.
— Изпод вратата влиза студен въздух — отговори той, вместо да каже „Беше прекрасно!“.
— Да отидем в кухнята! Станахме и тогава видях, че той дори не си беше свалил панталоните, беше облечен така, както ме посрещна, само членът му се подаваше. Облякох си сакото както бях гола. Отидохме в кухнята, той направи кафе и изпуши две цигари, а аз изпуших една. Седяхме на масата и той ми казваше „благодаря ти“ с поглед, на който отвръщах с „и аз искам да ти благодаря“, но устите ни мълчаха.
Най-сетне той се осмели и ме попита за куфарите.
— Връщам се в Бразилия утре по обяд.
Една жена винаги разбира дали един мъж означава нещо за нея. Дали и мъжете са способни да го разберат? Или трябваше да му кажа „обичам те“, „бих искала да продължа връзката си с теб“, „помоли ме да остана“?
— Не заминавай!
Да, явно бе разбрал, че може да ми го каже.
— Ще замина. Заклех се.
Ако не го бях направила, може би щях да повярвам, че всичко това ще продължи вечно. Ала не би могло, защото е само част от мечтата на едно провинциално момиче от далечна страна, което отива в големия град (не чак толкова голям, наистина), сблъсква се с хиляди трудности, но среща мъж, който го обича. И тъй, това беше щастливият завършек на всички трудни моменти, през които преминах, и всеки път, когато си спомня за живота си в Европа, споменът ми ще завършва с историята за един влюбен в мен мъж, който ще бъде винаги мой, защото съм била в душата му.
О, Ралф, ти не знаеш колко много те обичам! Мисля, че може би винаги се влюбваме още в мига, в който за пръв път виждаме мъжа на мечтите си, макар и разумът ни в този момент да казва, че грешим, и започваме да се борим — без желание за победа — срещу този инстинкт. Докато настъпи мигът, в който се оставяме да бъдем победени от чувството, както се случи с мен онази нощ, когато вървях боса из парка и страдах от болката и студа, но разбрах колко много ме обичаш.
Да, обичам те така, както никога няма да обичам друг мъж, и точно затова си тръгвам, защото, ако не си тръгна, мечтата ще стане действителност, желание да притежавам, да искам животът ти да бъде мой… тоест всички онези неща, които превръщат любовта в робство. По-добре мечтата да си остане мечта. Трябва да внимаваме какво отнасяме със себе си от една страна — или от живота.
— Ти не получи оргазъм — каза той, опитвайки се да промени темата, да бъде внимателен, да не насилва нещата. Страх го беше да не ме загуби и мислеше, че разполага с цялата нощ, за да ме накара да променя решението си.
— Не получих оргазъм, но изпитах огромно удоволствие.
— Но щеше да е по-хубаво, ако беше получила оргазъм.
— Бих могла да се престоря само за да те зарадвам, но ти не го заслужаваш. Ти си мъж, Ралф Харт, в най-хубавия и най-дълбокия смисъл на тази дума. Успя да ме подкрепиш, да ми помогнеш, съгласи се аз да те подкрепя и да ти помогна, без това да означава унижение. Да, бих искала да получа оргазъм, но не получих. Хареса ми обаче студеният под, горещото ти тяло, необуздаността, с която ти позволих да проникнеш в мен.
Днес отидох да върна книгите, които все още бяха у мен, и библиотекарката ме попита дали разговарям с партньора си за секс. Прииска ми се да й кажа: „Кой от всичките ми партньори? Какъв вид секс?“ Тя обаче не заслужаваше да я разочаровам, винаги е проявявала ангелска доброта към мен.
Всъщност, откакто пристигнах в Женева, съм имала само двама партньори: единият събуди най-лошото в мен, защото му позволих — и дори сама го поисках. Другият, а това си ти, ме накара да се почувствам отново частица от света. Бих искала да те науча къде да галиш тялото ми, с каква сила, колко дълго и знам, че ще го възприемеш не като упрек, а като възможност за душите ни да се слеят по-пълно. Изкуството на любовта е като твоята живопис, изисква техника, търпение, необходимо е да се премине отвъд това, което хората условно наричат „да правиш секс“.
Това е. Учителката се бе върнала, без да го искам, но Ралф успя да излезе от положението. Вместо да се съгласи с думите ми, запали третата си цигара за последния половин час и каза:
— Първо, ще прекараш нощта тук. Не беше молба, а заповед.
— Второ, ще се любим отново, но с по-малко нетърпение и с повече желание. И най-накрая, аз също бих искал ти да разбереш по-добре мъжете.
Да разбера по-добре мъжете? Та нали по цели нощи бях с тях — бели, черни, азиатци, евреи, мюсюлмани, католици, будисти. Ралф не го ли знаеше?
Олекна ми; колко хубаво, че разговорът се превръщаше в спор! По едно време се бях замислила дали да не поискам прошка от Бога и да наруша клетвата си. Но ето че реалността се връщаше, за да ми напомни да запазя мечтата си непокътната и да не се оставям да попадна в капана на съдбата.
— Да, да разбереш по-добре мъжете — повтори Ралф, забелязвайки ироничния ми поглед. — Ти искаш да изразиш женската си сексуалност, да ми помогнеш да опозная тялото ти, да имам търпение, време. Съгласен съм, но не ти ли е хрумвало, че ние сме различно устроени, поне що се отнася до времето? Би трябвало да попиташ Господ защо е така. Когато се срещнахме, поисках от теб да ме накараш да преоткрия секса, защото желанието у мен бе изчезнало. Знаеш ли защо? Защото през последните няколко години от живота ми абсолютно всяка моя сексуална връзка завършваше с отегчение или неудовлетвореност, понеже бях разбрал, че е много трудно да дам на жените, които обичах, същото удоволствие, което те ми доставяха.
Не ми хареса изразът „жените, които обичах“, но се престорих, че ми е безразлично, и запалих цигара.
— Не се осмелих да те помоля да опозная тялото ти. Но когато те срещнах, видях твоята светлина и веднага те обикнах, помислих, че на този етап от живота си няма какво повече да губя, ако бъда честен със самия себе си и с жената, която бих искал да имам до себе си.
Вкусът на цигарата ми се стори прекрасен и с удоволствие бих изпила чаша вино, но не исках да прекъсна разговора.
— Защо мъжете мислят само за секс, а не се опитват като теб да открият как се чувствам?
— Кой ти каза, че мислим само за секс? Напротив: в разстояние на години се опитваме да вярваме, че сексът е важен за нас. Откриваме го благодарение на проститутки или девственици, разказваме за връзката си на всички, които биха ни изслушали, показваме се с млади любовници, когато започнем да остаряваме, и всичко това, за да покажем на другите, че сме точно такива, каквито жените очакват да бъдем.
Но знаеш ли какво? Това изобщо не е вярно. Ние нищо не разбираме. Смятаме, че секс и еякулация са едно и също нещо, а както ти току-що каза, те не са. Не научаваме нищо, защото не се осмеляваме да кажем на една жена: разкрий ми тялото си. Не научаваме нищо и защото жената също не се осмелява да ни каже: открий тялото ми. Задоволяваме се с примитивния си инстинкт за оцеляване на вида. А знаеш ли кое е по-важно за един мъж от секса, колкото и абсурдно да ти изглежда?
Помислих, че може би има предвид парите или властта, но нищо не казах.
— Спортът. И знаеш ли защо? Защото мъжът открива тялото на друг мъж. Именно в спорта хората виждат диалог на тела, които са в хармония едно с друго.
— Ти си луд!
— Възможно е. Но е логично. Случвало ли ти се е, докато правиш секс, да спреш, за да видиш какво изпитват мъжете, с които си в леглото?
— Да, случвало ми се е: всички са несигурни. Изпитват страх.
— Нещо по-лошо от страх. Чувстват се уязвими. Не разбират много добре какво правят, знаят само, че то е важно, защото така смята общността, в която живеят, приятелите им, собствените им жени. „Секс, секс, секс“, това е основата на живота, крещи пропагандата, хората, филмите, книгите. А никой не знае за какво говори.
Знаят само — понеже инстинктът е по-силен от нас, — че трябва да го правят. Това е.
Стига! Бях се опитала да му дам уроци по секс, за да се предпазя от самата себе си, той правеше същото и колкото и мъдри да бяха думите ни — тъй като се опитвахме да направим впечатление един на друг, — това беше толкова глупаво, толкова недостойно за връзката ни! Привлякох го към себе си, защото — независимо от това, което той искаше да добави, както и от това, което мислех за самата себе си — животът ме бе научил на много неща. В самото начало всичко е било любов, отдаване. Но после пред Ева се появява змията и казва: това, което си го дала, ще го изгубиш. Така стана и с мен — бях изгонена от рая още в училище и оттогава се опитвам да кажа на змията, че не е права и че по-важно е да живееш, отколкото да запазиш нещо. Но се оказа, че змията има право, а не аз.
Коленичих, съблякох бавно дрехите му и видях, че членът му е отпуснат и не реагира. Но това като че ли не го притесняваше и аз зацелувах краката му, започвайки от ходилата. Членът му започна да реагира бавно, погалих го, сложих го в устата си и без да бързам, за да не го изтълкува като „хайде, бъди готов да действаш!“ — го целунах нежно, без да очаквам нищо, и точно затова получих всичко. Видях, че се възбуди и започна да гали зърната на гърдите ми, описвайки кръгове както през онази нощ на пълна тъмнина, и аз отново усетих желание да го почувствам между бедрата си или в устата си, или да ме обладае както той иска. Ралф не свали сакото ми; накара ме да се наведа над масата с опрени на пода крака. Проникна в мен бавно, този път без нетърпение, без страх, че ще ме загуби, защото и той беше разбрал, че това е мечта, която винаги ще си остане такава и никога няма да се превърне в действителност.
В същото време усещах члена му вътре в себе си, усещах ръцете му на гърдите си, на ханша си, да ме галят така, както само жена умее да прави. И тогава разбрах, че сме създадени един за друг, след като сега той бе успял да се превърне в жена, а аз -в мъж, когато разговаряхме и взаимно търсехме нашите две изгубени души, двете парчета, които липсваха, за да бъде завършена вселената.
Докато той проникваше в мен, галейки ме в същото време, усещах, че не го правеше само с мен, а с иглата вселена. Имахме време и нежност един за друг, бяхме се опознали. Да, чудесно беше, че дойдох с двата куфара и с намерението да замина, а веднага бях съборена на пода и обладана буйно и със страх; но бе чудесно и да знам, че нощта никога няма да свърши и в оня момент там, на кухненската маса, оргазмът не беше самоцел, а начало на нашата среща.
Членът му застина неподвижно в мен, докато пръстите му се движеха бързо и аз изпитах един, след това втори, а после и трети оргазъм. Исках да го отблъсна, удоволствието бе толкова силно, че от него болеше, но издържах, приех да бъде така и аз да изпитам още един оргазъм, или още два, или още…
…изведнъж вътре в мен избликна някаква светлина. Това вече не бях аз, а някакво друго същество, много по-висше от всички останали. Когато ръката му ме доведе до четвъртия ми оргазъм, се озовах на някакво място, където цареше спокойствие, а по време на петия си оргазъм стигнах до Бог. Тогава усетих, че той отново бе започнал да движи члена си в мен, въпреки че ръката му не беше спряла, казах „Господи“ и попаднах в ада или в рая.
Все пак това беше раят. Аз бях земята, планините, тигрите, реките, които се вливаха в езерата, езерата, които се превръщаха в морета. Той се движеше все по-бързо и болката се смесваше с удоволствието, можех да кажа „не издържам повече“, но нямаше да е справедливо — защото точно в този миг той и аз се бяхме слели в едно. Позволих му да продължи толкова дълго, колкото му бе необходимо, ноктите му сега се бяха впили в ханша ми, продължавах да лежа по корем върху кухненската маса с мисълта, че няма по-хубаво място на света, на което може да се прави любов. И отново скърцането на масата, все по-бързото му дишане, ноктите му, които ме нараняваха, и все по-силните удари на члена му във влагалището ми, на плътта в плът, на костите в кости, щях да изпитам още един оргазъм, той също, и всичко това беше ИСТИНА!
— Хайде!
Той знаеше за какво говори, аз също знаех, че моментът е настъпил, почувствах как цялото ми тяло отмалява, как преставам да бъда себе си -вече не чувах, не виждах, не усещах — само чувствах.
— Хайде!
И аз го последвах. Не бяха единайсет минути, а цяла вечност, сякаш двамата излязохме от телата си и тръгнахме с радост, разбиране и приятелство, из градините на рая. Аз бях жена и мъж, той беше мъж и жена. Не знам колко време продължи, но сякаш всичко потъна в тишина, в молитва, като че ли вселената и животът престанаха да съществуват и се превърнаха в нещо свещено, което няма име, което е извън времето.
Скоро обаче времето се върна, чух виковете му и извиках заедно с него, краката на масата се удряха с все сила в пода, но на нито един от двама ни не му хрумна да се запита или да поиска да разбере какво ще си помисли останалата част от света.
Той извади члена си, без да ме предупреди, усмихваше се, усетих как се отпускам, обърнах се към него и също се усмихнах, прегърнахме се, сякаш за пръв път през живота си се бяхме любили.
— Благослови ме — помоли той.
Благослових го, без да знам какво точно правя. Помолих го и той да стори същото, и той го направи, казвайки „благословена да е тази жена, която много е обичала“. Думите му бяха красиви, отново се прегърнахме и останахме така, без да разберем как е възможно за единайсет минути един мъж и една жена да изпитат всичко това.
Нито един от двама ни не беше изморен. Отидохме в хола, той пусна музика и направи точно това, което очаквах от него: запали камината и ми наля вино. После отвори една книга и зачете:
„Време да се родиш, време да умреш, време да посееш, време да откъснеш растението, време да убиваш, време да лекуваш, време да рушиш, време да строиш, време да плачеш, време да се смееш, време да стенеш, време да танцуваш, време да хвърляш камъни, време да събираш камъни, време да прегръщаш, време да се разделяш, време да търсиш, време да губиш, време да запазиш, време да изхвърлиш, време да скъсаш, време да зашиеш, време да мълчиш, време да говориш, време да обичаш, време да мразиш, време за война, време за мир.“
Звучеше като раздяла. Но беше най-хубавата, която бих могла да имам в живота си.
Прегърнах го, той също ме прегърна, легнахме на килима до камината. Продължавах да изпитвам чувството на пълнота, сякаш винаги съм била една мъдра, щастлива, пълноценна жена.
— Как можа да се влюбиш в проститутка?
— Отначало и аз не разбрах как. Но сега, след като поразмислих, разбрах: знаейки, че тялото ти никога няма да е само мое, можех да се съсредоточа върху това да завладея душата ти.
— А ревността?
— Не можем да кажем на пролетта: „Ела по-скоро и остани дълго.“ Можем само да й кажем: „Ела, благослови ме с твоята надежда и остани колкото можеш.“
Думи, само красиви думи. Но аз имах нужда да ги чуя, а той имаше нужда да ги каже. Не разбрах кога съм заспала. Сънувах, но не определен човек или ситуация, а някакъв парфюм, който обгръщаше всичко.
