— Точно така — кимна Кавано. — Страшно става, ако си с някой непознат пистолет и допуснеш, че е пълен, а накрая изведнъж виждаш, че не ти достига един патрон тъкмо когато имаш най-голяма нужда от него.
С помощта на палеца си Джейми извади всички патрони и ги преброи.
— Осем — обяви тя, потвърждавайки, че за този модел — 225, пълнителят е наистина пълен.
Някои други модели 9-милиметрови пистолети побираха повече патрони, но вървящата с това по-голяма ръкохватка ги правеше непрактични за криене. Освен това пистолетите с голям пълнител обикновено не ставаха за ръцете на повечето потребители, което пък правеше прицелването по-трудно.
— Внимавай да не си счупиш маникюра.
Отправяйки му убийствен поглед, Джейми отново зареди пълнителя, внимавайки дали пружината работи добре. После взе пистолета и дръпна затвора назад, за да извади патрона от цевта. Щракна няколко пъти със затвора напред и назад, за да види дали се движи свободно.
— Май трябва да му се сложи малко „Брейкфрий“ — отбеляза тя, споменавайки известен вид оръжейна смазка.
— Как да не трябва — кимна Кавано. — Седи в онова чекмедже от пет години.
— Семейство, което си чисти оръжието заедно, е заедно за цял живот.
Джейми пъхна пълнителя в ръкохватката, вкара патрон в цевта и натисна блокиращото ударника лостче. Това означаваше, че сега в пълнителя имаше седем патрона. За да премахне разликата, тя извади пълнителя, взе патрона, който преди това бе извадила от цевта, пъхна го в пълнителя и го щракна на мястото му в ръкохватката. Сега пистолетът бе зареден с максималния брой патрони.
За миг изглеждаше като че ли Джейми е приключила с огледа и това притесни Кавано, защото огледът не бе завършил, но след това тя взе резервния пълнител от чантичката, извади патроните отвътре, каза: „Осем“, и отново ги нареди в пълнителя.
— Не трябва ли да се отбележи, че не само не си счупих маникюра, но и че пръстите ми играеха като на пианистка? А трябва ли да добавям, че се налага да намерим нови пълнители? След като са седели няколко години заредени, пружините им сигурно са се уморили.
— Шест плюс — каза Кавано.
— Хайде да пазаруваме.
— Страхотна идея — съгласи се Джейми веднага.
— Ти ще караш. — Рамото на Кавано още бе схванато.
— Накъде?
Той й показа адресите и картата от телефонния указател.
— Железарски магазин, магазин за авточасти и оръжеен магазин.
— Супер.
От железарския магазин купиха изолирбанд, чук, отвертка, кабели, бутон за включване и изключване, ръкавици, работни дрехи, парче тръба и най-различни винтове и скоби.
— За какво ти е всичко това?
— Малко по-сложен капан за мишки — отвърна Кавано.
От магазина за авточасти купиха въздушен филтър, два фара за мъгла и четири комплекта гюдерии.
Оглеждайки пластмасовите кутии с гюдериите, Джейми попита:
— Какво, да не мием колата? Не, не може да е това. Колкото по-мръсна е колата, толкова е по-незабележима.
В оръжейния магазин Кавано заведе Джейми до щанда с коланите.
— Трябва да изглежда като обикновен колан, но да бъде достатъчно як да издържи теглото на пистолет. Най-здрави са ония, дето се състоят от два кожени колана, зашити заедно с грапавата страна навън. Коланът трябва да ти е по мярка така, че езичето на токата да влиза във втората дупка. Кой ти харесва?
Джейми си избра колан, който изглеждаше мек и чиято тока сякаш бе сребърна.
— Ще ми отива на обиците.
— И още нещо. — Кавано се обърна към брадатия продавач: — Имате ли кобури от кайдекс?
Ставаше дума за яката пластмаса, от която бе направен и неговият кобур. Харесваше кайдекса, защото хем не се повреждаше от вода и пот, хем беше лесен за криене.
— За какъв пистолет?
Кавано му каза.
— Идеално. — Продавачът посегна към един от щандовете. — Ето ви този модел от „Фист“.
Малко по-къс от ръката на Джейми, неотразяващият светлината черен кобур имаше широк отвор отгоре, което даваше възможност за бързо изваждане, като в същото време притискателят отстрани държеше пистолета здраво, за да не изпадне.
— Викат му „Дейв Сполдинг“ — добави продавачът.
Дейв Сполдинг беше името на един от най-известните инструктори по стрелба в страната.
— Нещо друго?
— Два пълнителя за зига — отвърна Джейми — и комплект за почистване.
— И сто и двадесет патрона 9 милиметра „Маг Сейф“ — добави Кавано.
Този вид патрони имаха връхче от епоксидна смола с вбити вътре сачми. Когато връхчето се удари в мишената, смолата се пука и освобождава сачмите. Силата на поразяване бе значителна и с това предимство, че връхчето и сачмите в него не минават през мишената и не могат да закачат някой минувач. Както във всеки добър оръжеен магазин, продавачът не попита защо са им толкова много патрони, които не се употребяват за тренировъчна стрелба.
Забелязал рибарските принадлежности в един ъгъл, Кавано му каза:
— Ще ми трябват също така и дузина оловни тежести.
В мотела те разопаковаха покупките.
Вперила поглед в сергията на леглото, Джейми каза:
— Оръжейните принадлежности добре, но останалите неща не мога да се сетя за какво са.
— Къде сложи ножиците, иглата и кордата? — попита я Кавано.
