— От асансьора слязоха двама души тъкмо когато влизах тук. Пистолетът ми беше скрит зад чантичката и те не го видяха.
Това беше добре. Джон го бе уверил, че повечето от хората, които живеят в блока, ходят на работа и вероятността някой да се върне в ранния следобед в работен ден е малка. Но дори и при това положение възможността някой да влезе в коридора в неподходящото време бе нещо, което Кавано и да иска, не можеше да предвиди.
— Страхотно — каза първият мъж, надигайки глава от мокета.
Бе среден на ръст, жилест, със слабо лице и военна подстрижка.
Кавано позна стържещия глас.
— Ама ние сме разговаряли с теб по телефона. По мобилния телефон на ей тоя тип тук — кимна Кавано към скинара. — След като ви задигнах колата от търговския център.
— Сетил си се, че телефонът има проследяващо устройство, а? — Както и скинара, този мъж също говореше с европейски акцент. — Следвахме сигнала часове наред и накрая намерихме телефона, хвърлен в един пикап.
— Е, толкова ли не разбираш от майтап. — Кавано изведнъж се сети за нещо. — Карали сте след пикапа? Защо сте се занимавали с глупости, след като сте знаели, че ще изчезнем от района с хеликоптер.
— С хеликоптер ли? Нямам представа за какво става дума.
Обърканото изражение на мъжа бе спонтанно и неподправено и това засили подозрението на Кавано, че ударната група, опитала се да залови Прескот в склада, не бе същата, която използва трите хеликоптера за нападението над бункера.
Докато Джейми и Кавано ги държаха на мушка, Ръдърфорд върза ръцете и краката им.
Изпод размъкнатия пуловер на втория мъж Кавано измъкна 9-милиметрова берета. Опипа черното кожено яке на първия мъж и намери 9-милиметров браунинг. В джоба му, защипан със специална щипка за вътрешната част, Кавано намери и един сгъваем нож. Отвън се виждаше само щипката. Издърпвайки го нагоре заедно с щипката, собственикът можеше да го извади мигновено от скривалището му. Малко гумено бутонче откъм опаката страна на дръжката даваше възможност ножът да се отвори само с едно натискане на палеца още при изваждането му. Острието му бе почти двайсет сантиметра дълго.
Едно време ножовете се смятаха за непълноценно оръжие („Ей, тъпак, къде си тръгнал с нож срещу пищов?“), но един компютърен филм от 1990 година, наречен „Защита срещу хладно оръжие“, бе уверил правоохранителните органи, че нападател, въоръжен с нож, може да измине разстояние от шест метра и да нанесе смъртоносна рана, преди човек да извади скрития си пистолет, преодолявайки преди това първоначалното стряскане, да насочи оръжието и да стреля. Сега вече доста агенти смятаха ножа за също толкова надеждно оръжие като пистолета и носеха със себе си по три ножа.
Ножът, който Кавано държеше в ръцете си, бе с матово покритие, за да не отразява светлината, и бе направен от един от най-добрите инструктори по самозащита и същевременно производител на ножове — Ърнест Емерсън. Наричаше се НББ–7, което означаваше „Нож за близък бой“. Плетеното покритие на дръжката позволяваше здрав захват, дори и ако ръкохватката се намокреше от вода, пот или кръв. Назъбеното острие бе здраво и достатъчно остро да пробие врата на кола.
— Страхотно! — възкликна Кавано, имитирайки първия мъж.
Той затвори ножа и го защипа в собствения си джоб. После седна с кръстосани по турски крака на пода пред първия мъж.
— Ти се подвизаваш под името Клайн, а?
— Име като всяко друго.
— Разкажи ми за Прескот.
Клайн не отговори.
— Тогава аз да ти кажа какво знам за него — продължи Кавано. — А ако и ти решиш да се включиш по някое време, няма да те спра.
Кавано разказа на Клайн какво бе станало, след като се бяха гонили с колите — пристигането в бункера, инструкциите, дадени на Прескот за изчезването му, пожара, нападението с хеликоптерите и втория пожар в къщата на Карен.
— Така че, както виждаш, на мен той ми трябва точно толкова, колкото и на теб. Дори повече. Можем да стигнем далеч, ако работим заедно.
— Да, но целите ни са различни.
— Сигурен съм, че ще измислим нещо, за да заобиколим различията. — Кавано впери в него изучаващ поглед. — Струва ми се, че ръцете и краката ти започват да те болят. Я чакай да те устроя по-удобно.
Клайн вдигна учудено вежди, гледайки как Кавано отиде до кухнята и донесе стол. Учудването му нарасна още повече, когато Кавано го изправи на крака, извади ножа и го отвори.
— Сега ще ти срежа въжето на китките — предупреди го Кавано. — Ако направиш дори и най-малкото движение срещу мен, моят приятел… — Той кимна към Ръдърфорд. — …чието настроение е доста лошо заради побоя, нанесен му от твоите хора, ще те застреля.
Преди това Ръдърфорд бе взел от кухнята една празна бутилка от минерална вода и я бе надянал на цевта като заглушител.
— Искам си зъба — изръмжа той заплашително.
Това бе тактика, която двамата бяха отрепетирали, и сега при вида на пластмасовата бутилка очите на Клайн се свиха.
— Защо да си създаваме главоболия? — каза Кавано. — Водим приятен разговор. Искаме да си помогнем един на друг. — Кавано отиде зад Клайн, сряза въжето на китките му и каза: — Сядай.
Клайн се подчини.
