— Друга подводница — каза Кари, гледайки отломките на водния съд. Въпреки разрушеното отделение за екипажа, секцията с батериите си оставаше херметически затворена, захранвайки безполезно прожекторите. — Куобрас!
— Хюго трябва да е тук някъде. — Чейс доплува до дупката. — Хюго! Направи ли копие? Ние сме вън от храма, повтарям: намираме се извън храма. Чуваш ли ме?
Тишина, след което се чу:
— Едуард! — Гласът беше слаб, придружен от пропукване на статично електричество, но без никакво съмнение принадлежеше на белгиеца. — Чувам ви! Къде сте?
— Над северната част на храма. А ти?
— Спускам се от югозапад! Виждате ли ме? — Чейс погледна нагоре и долови очертанията на водолазния му костюм. — Добре ли сте?
— Водолазният екип на Кари е повреден — както и моят: пробит е и тласкачите ми не работят. Трябва бързо да излезем на повърхността.
Кастил освети с прожектора си отгоре костюма на Чейс.
— Ето къде е пробит — каза той и посочи към кръста му. Чейс се досети каква е причината. Когато бе използвал ножа си, за да среже екипировъчния си колан, острият връх беше пробил поликарбонатната черупка. Дори в този момент видя как едно малко въздушно мехурче се показва и се стрелва нагоре.
— Разполагаш ли с нещо, с което да запушим дупката?
Чейс поклати глава.
— Едуард, слушай, нещо се е случило на повърхността. Чух…
Клинг…
— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Неочакваният звук проехтя като удряне на метал в камък. Той се обърна. Нещо блещукаше слабо, пред тях лежеше някакъв предмет. Той се приближи да види. Винт.
Ново издрънчаване, този път много по-силно и остро. И тримата се завъртяха и видяха един дълъг пилон, който стоеше изправен на каменния покрив. Люлееше се бавно отгоре, като едва докосваше наклонената страна на храма.
Кастил доплува до него и спря, когато осъзна какво беше.
— Това е корабна кука — каза той. — Но защо е…
С периферното си зрение Чейс разпозна падащите около тях предмети. Погледна нагоре.
— Хюго! Махни се оттам!
Твърде късно.
Хеликоптерът на „Ивънър“ се стовари върху Кастил с опашката надолу като копие. Белгиецът бе повален върху покрива на храма.
Една от перките на двигателите се заби дълбоко във водолазния му екип.
— Не! — простена Чейс. Той се опита да стигне до приятеля си, но при разбиването на останалата част от корпуса на хеликоптера ударната вълна се разби в камъните и го оттласна назад.
Тъмен, растящ облак закри светлините на Кастил.
Кръв.
— Хюго! — Водата се оттегли; той отново заплува, ритайки бясно, като игнорира болката в ръката си.
Кари го хвана за костюма, използвайки тласкачите си, за да го дръпне обратно.
— Той умря! — извика тя. — А ние трябва да се махнем оттук. Веднага!
Чейс я заобиколи, изпълнен с гняв и отчаяние.
— Не мога да го оставя тук!
— Но се налага! Погледни! — Тя посочи нагоре…
Към тях се носеха още отломки. Инструменти, капаци на люкове, парчета от перила, дори сегмент от радарната кула на „Ивънър“.
И нещо още по-голямо, тежко и жълто, което се приближаваше насреща им през мрака.
Кари се оттласна встрани с пълна сила, дръпвайки Чейс в момента, когато лотът на „Акулодозер“ мина покрай тях и се вряза право в покрива на храма, на косъм от тях. Следваше го верига, брънките й скърцаха силно по камъка. Кранът в другия край се удари в храма, след което се плъзна по наклона точно зад Кари и Чейс. Двамата усетиха преминаването му през водата на сантиметри от краката им.
Кари се дръпна. Над главите им валяха още отломки, които предизвикваха малки експлозии при забиването си в океанското дъно.
Чейс погледна нагоре.
— О, по дяволите! Мини вдясно! Бързо!
Тя се подчини и обърна глава, за да види. Сърцето й подскочи от ужас.
Напомняше плеяда от падащи звезди, светлини, които препускаха към нея, за да я погълнат.
„Ивънър“!
Аварийните светлини все още блестяха, чудовищен грохот на метал отекваше в океана, корабът беше с три хиляди тона снаряжение, което се сипеше над главите им.
Кари натисна с палец още по-силно копчето за тласкачите, дръпвайки себе си и Чейс от пътя на потъващия съд…
„Ивънър“ се заби в дъното като бомба.
Носът се разби при удара и водната сила изригна през вътрешността на кораба, разкъсвайки шевове и спойки, не по-малко разрушителна от експлозия. Малкото останал въздух бликна от стотиците нови дупки и процепи в корпуса. Нитове, странични отвори, дори врати бяха изхвърлени навън като шрапнели от граната.
Хванати в ударната вълна и почти оглушали, Кари и Чейс не можеха да направят нищо, освен да се носят сред останките на кораба.
Чу се повторно оглушително скърцане на метал в дълбините, когато „Ивънър“ бавно, но неумолимо се преобърна и падна странично, разсичайки покрива на храма като острие на гилотина; архитектурното чудо не можа да устои на разрушителната сила на тоновете стомана.
Парчета от храмовия покрив се разлетяха във всички посоки, когато туловището на кораба измести водата от главната зала. Без поддръжка стените рухнаха, смачквайки всичко.
Храмът на Посейдон, самото сърце на цитаделата на Атлантида, вече бе загубен завинаги.
Шумът намаля. Чейс не можеше да повярва, че все още е жив.
Кари…
