Гълфстриймът тъкмо бе прелетял над Черно море и Турция по пътя си към Иран. Не бяха поели по директния маршрут от Норвегия, вместо това заобиколиха към Прага, за да вземат още един пътник. В самолета с Нина, Чейс и Кари, която седеше сама в задната част на салона и работеше на лаптопа си, пътуваше и един мъж, когото Чейс представи като Хюго Кастил. От начина, по който се шегуваха един с друг, беше ясно, че са стари приятели.
— Да, с Едуард се познаваме отдавна — потвърди темпераментният, с продълговато лице европеец — французин навярно, помисли си Нина, съдейки по акцента му. — Работили сме заедно в много специални операции за НАТО. По-точно секретни, както казвате вие — добави той и разтърка острия си нос.
— Значи сте били във френската армия?
Кастил се изправи в седалката си с израз на голямо възмущение:
— Френската? Ама моля ви се! Аз съм белгиец, мадам!
— Съжалявам! Не съм разбрала — побърза да се извини Нина, преди да осъзнае, че Чейс се смее. Лицето на Кастил също се опъна в усмивка. — Хей, ама вие на майтап ли ме вземате?
— Малка шегичка — каза Чейс. — Хюго упражняваше френския си. Белгиец е, това е единственият трик за привличане на вниманието.
— Английски еснаф — подсмръкна Кастил. Извади от джоба на якето си една лъскава ябълка и я огледа внимателно, преди да отхапе.
— Е, какво можем да очакваме в Иран, мистър Чейс? — попита Нина.
— Наричай ме Еди. — Изражението му стана сериозно. — Надявам се да нямаш много вземане-даване с местните. Нещата трябва да са прости: срещате се с Хаджар, решаваш дали това нещо е истинско, след това шефа — той кимна към Кари, която продължаваше да се занимава с компютъра си — трансферира парите и край. Такъв е планът, ако всичко е законно.
— А ако не е?
Той потупа коженото си яке, провесено върху дръжките на седалката. Прикладът на пистолета му личеше ясно.
— Тогава ще има неприятности. Не се притеснявай, ще се оправим. Ще те пазя, док.
— Ние ще ви пазим — поправи го Кастил, докато дъвчеше парчето ябълка.
— Благодаря. — Нина не сподели безпокойствата си.
Лаптопът на Кари издаде звук. Тя погледна екрана изненадано, след това сините й очи проблеснаха и тя улови погледа на Нина, миг преди да се върне отново към компютъра. Бързо натрака нещо по клавиатурата, после затвори лаптопа и седна в седалката срещу Нина.
— Нещо не е наред ли? — попита Нина.
— Не — просто един имейл от баща ми, нещо, което не очаквах. Не е за притеснение, всъщност — добри новини. Но не е точно сега моментът, така че… — Тя се наведе напред, усмихвайки се за първи път, откакто се бяха срещнали, като разкри блестящи бели зъби. — Мисля, че трябва да ви се извиня, д-р Уайлд.
— За какво?
— Не бях най-добрата домакиня. Бях прекалено заета с работата си за фондацията, с тази експедиция… Съжалявам, ако съм се държала малко хладно и дистанцирано.
— Не, няма защо да се извинявате — увери я Нина. — Вие сте много заета, сигурна съм, че трябва да правите много неща наведнъж.
— Е, вече не. От този момент отдавам цялото си внимание на вас и тази мисия. Искам да е успешна — искам също да сте в безопасност.
— Благодаря — кимна Нина, усмихвайки се в отговор.
Кари вдигна очи към Чейс.
— Господин Чейс — каза тя, фиксирайки го с неодобрителен поглед, — в деколтето ми ли се опитвате да надничате?
Нина потуши кикота си, а Кастил прикри смеха си с ново отхапване на ябълка. Чейс безспорно бе хванат в момент на прегрешение, но вместо да се опита да отрече, само се облегна назад и вдигна вежди.
— Щом аз мога да го направя, тогава може и всеки иранец, който ви види, а те се интересуват много от женските секси дрешки. Мислех си дали няма да е по-подходящо да се преоблечете в нещо по-старомодно, преди да кацнем.
Кари носеше тесен бял потник и кожени джинси, подобни на онези, с които бе облечена в Равнсфйорд.
— Имате право. За щастие, съм се подготвила.
— Д-р Уайлд е добре, трябва да си облече само сако.
Нина го погледна.
— Да не би да казвате, че съм старомодна, господин Чейс? — Тя би използвала думата „непретенциозна“ и „практична“, ако трябваше да опише собствените си джинси, блуза и здрави обувки.
— Изглеждате чудесно — усмихна се Кари, ставайки. — Ако имате нужда от нещо, само ми кажете. — И тя отново отиде в задната част на самолета.
Кастил привърши ябълката.
— Ах, Англия — произнесе с апломб той. — Страна на очарователните, изисканите, романтичните. А така също и на Едуард Чейс.
— Стига, Хюго, разкарай се.
Кастил го замери с една семка от ябълката.
— Винаги ли е такъв? — попита Нина Кастил.
— Боя се, че да.
— Дамите харесват точно това — невъзмутимо заяви Чейс, пускайки семката в празната си водна чаша. Той погледна часовника си и се протегна в седалката.
— Създаваш си удобства?
— Правя възможното — отвърна той. — Ще кацнем след половин час. И се молете пътуването по суша да е по-гладко от това.
Чейс определено бе прав, помисли си Нина. Ленд Роувърът, който ги откара на срещата с Фейлак Хаджар, бе виждал и подобри дни; а пътят под него, както изглежда, не бе виждал бял ден през цялото си съществуване.
