Той взе пушката си и я включи на автоматичен режим, след което откри огън. Един от мъжете почти мигновено рухна и от гърдите му бликна кървав фонтан. Другият се хвърли към релсите пред стоящите на едно място вагони. Видимостта на Чейс бе блокирана от туловището на двигателя. Той изсумтя раздразнено, след това насочи вниманието си към уредите и локомотива отпред. Първата серия прагове приближаваше бързо.
Чейс знаеше от времената, когато бе играл с баща си на влакчета, че при прагове скоростта трябва да се намали. Но сега нямаше особено голям избор — трябваше да хване влака, в който е Нина.
Стегна се. Целият локомотив се разтърси, когато премина прекалено бързо през праговете и металът изпищя. Мощното движение се повтори, когато шестте колела на задната тележка изтрополиха по стрелките при преминаването в друга линия. А след това локомотивът пое напред…
Отзад, извън полезрението му, изостаналият войник продължи да тича. Локомотивът набираше скорост и ужасяващото скърцане при преминаването му през стрелките, съпроводено с дъжд от искри, почти го заглушаваше, но яростта и изгарящото желание да отмъсти го караше да не спира.
Той се хвърли отчаяно към задницата на локомотива, вкопчвайки се в перилата…
И успя да се задържи.
Стискайки зъби, той се залюля и се добра до стъпалата, после се метна в задната кабина.
Нов вой и стържене на метал откъм двигателя прониза Чейс чак до зъбите, но той продължи да натиска газта, докато резкият завой почти го изхвърли от седалката.
Още една серия стрелки и щеше да излезе на главната линия, по следите на първия влак. Ако форсираше докрай, не след дълго щеше да го настигне — и ако преценяваше правилно — можеше да съобрази скоростта и автоматичното скачване на собствения си локомотив към задницата на влака, а след това да излезе от кабината и да скочи навън.
Леко проблясваме на метал отпред: нещо се движеше.
Последната серия стрелки се местеше!
Чейс се озърна и видя две замръзнали в уплаха лица, които гледаха от прозореца на сигналния блок-пост как той стремително се приближава. Машинистът сигурно беше казал на стрелочника да се опита да го спре — и сега неговият локомотив щеше да бъде пренасочен върху съседния коловоз, успоредно на другия влак.
Което означаваше, че ако по другия път се зададе влак, той щеше да се движи насреща и да се удари челно в него!
Но ако тези хора си мислеха, че с това ще го спрат, много грешаха.
Локомотивът изгромоля с последен трясък по стрелките и стъпи на главната линия. Чейс натисна лоста за газта напред докрай. Стрелките на уредите отново отскочиха, но единствената, която го интересуваше, беше тази на скоростомера. Трийсет километра в час… четиридесет…
Релсите напред се виеха през планината. Той вече не виждаше другият влак, но не можеше да е взел прекалено голяма преднина.
Най-големият му проблем беше не настигането, а изравняването с влака.
Кастил и Хафез размениха погледи. Двамата мъже имаха дълъг опит с войници и следяха за появата на издайнически знаци за отегчение и отслабване на вниманието, които неизменно се появяват при всяко дежурство.
Тези знаци вече бяха налице. Войниците превъзхождаха числено пленниците си и бяха въоръжени, което пораждаше естествено чувство за власт и сила, преминаващо в самодоволство. Когато двамата мъже бяха набутани в началото в купето, оръжията сочеха към тях.
Сега бяха смъкнати. Щеше да им отнеме само миг, преди да ги вдигнат отново — но точно от този миг се нуждаеха Кастил и Хафиз.
Трябваше само да изчакат подходящото време.
Колкото повече Нина се опитваше да игнорира Махджад, толкова по-силно усещаше погледа му. Единственото, което можеше да направи, бе да се извърне от него, да се прилепи към прозореца и да гледа как планинският пейзаж отминава зад мръсното стъкло.
Иранецът се размърда. Нина го погледна и замръзна от ужас, когато видя, че си играе с пистолета на Чейс.
— Щях да си живея много по-лесно, ако ти и приятелите ти бяхте застреляни, докато се опитвахте да избягате — каза той. — По-малко документация, по-малко въпроси от шефовете ми. Може би ще е по-добре да те гръмна, преди да сме стигнали и да си спестя излишна работа. — Оръжието бавно направи кръг и дебелото му дуло се насочи към нея. Тя се сви на седалката. — Но кой знае, може и да ме склониш да променя решението си. Да спасиш приятелите си.
— Как? — попита Нина. Макар вече да знаеше отговора.
— Знаеш как. — Той се облегна назад и злорада усмивка мина през лицето му.
— Вие сте луд!
Усмивката му се разшири.
— Не съм неразумен човек — произнесе той и погледна часовника си. — Ще ти дам няколко минути да помислиш. Ако избереш да отхвърлиш предложението ми… — Лицето му се сгърчи в отмъстителна гримаса, — ще убия приятелите ти. А теб ще предам на хората си. Боя се, че те няма да са такива… как беше думата? Такива джентълмени като мен.
Парализирана от ужаса, който сви стомаха й, Нина отново се извърна от него. Почувства се напълно сама и изгубена.
