— Това е. Справи се. Намери къде да се скриеш и ще те открием след пет минути. — Радиостанцията изпука в ушите й, след което всичко утихна.
— Чакай. Еди… Еди!
Кари гледаше невярващо тялото на Волгин. Дори пазачите изглеждаха шокирани от внезапността на убийството.
— Мили боже!
От екрана Куобрас реагира на гласа й с изненада.
— Хаджар! Кой още е с теб?
Иранецът се отдалечи от кървящото тяло и се обърна към монитора.
— Един твой… конкурент, бих казал. Кари Фрост.
Куобрас бе смаян.
— Кари Фрост! Да я видя!
Чейс и Кастил бързо изкачиха стръмнината над реката. Чейс изпробва оградата, като хвърли срещу нея една метална ножица. Никакви искри. Никакво късо съединение.
— Хайде! — нареди той. Кастил бързо преряза телената ограда в долната й част, а Чейс я повдигна. Двамата минаха от другата страна и погледнаха към крепостта. Каменният склон водеше нагоре към лъкатушещ път, стигащ до главния вход на сградата. Пазачи не се виждаха, но от онова, което бе казала Шейла, би трябвало да са някъде наблизо.
Освен собственото си оръжие, Кастил носеше и една от пушките G3, взети от войниците на Махджад. Чейс беше със своя „Уилди“ и очукания „Узи“, донесен от Шейла. Провери ги. Бяха готови за акция.
— Добре — рече той, — време е да станем герои.
И те се затичаха.
Нина реши, че залата със сървъра е добро място да се скрие. Освен това й даваше възможност да поглежда от време на време в екрана.
Отне й само миг да увеличи прозореца на видеоконферентния разговор, предаван от компютъра и малко повече — да усили звука. Хаджар и другият мъж говореха за…
Кари!
И не само това, тя самата се появи зад оградения от хората си Хаджар.
— Какво търси тя тук? — попита Куобрас.
— Имам бизнес с баща й — ухили се Хаджар. — Не те интересува.
— Много даже ме интересува! — Куобрас почти викаше. — Убий я!
Хаджар зяпна.
— Какво?
— Убий я! Сега!
В стомаха на Кари пропълзя студ. Оръжието още беше в ръката на Хаджар. Ако се подчинеше на заповедта на Куобрас, тя щеше да е мъртва след няколко минути.
— Да не си луд! — възкликна Хаджар. — Тя ми струва десет милиона долара! Баща й вече се съгласи да ми плати откуп!
— Чуй ме! — Куобрас се наведе напред и лицето му изпълни екрана. — Представа нямаш колко е опасна. Тя и баща й се опитват да намерят онова, което Братството се мъчи да запази в тайна векове наред! Ако го направят…
Хаджар махна с ръце.
— Пет пари не давам! Интересуват ме единствено десетте милиона долара, които ще получа от баща й, ако я върна.
В гласа на Куобрас се долови известно отчаяние.
— Хаджар, аз ще ти платя дванайсет милиона, ако я убиеш.
— Ти не си с всичкия си…
— Петнайсет милиона! Хаджар, ще ти платя колкото поискаш! Стига да убиеш Кари Фрост веднага!
Нина гледаше в монитора шокирана. Който и да беше другият мъж, той на всяка цена искаше смъртта на Кари. А от онова, което беше видяла за Хаджар, алчността щеше да го накара да се огъне и да приеме кървавите пари.
А тя нямаше начин да го накара да спре.
Освен…
— Двама пазачи на по-долния вход — каза Кастил, когато двамата с Чейс се затичаха по склона.
— Виждам ги — отвърна Чейс. — Ще са им нужни няколко минути, за да пристигнат. Остави ги засега. Ами горе?
— Трябва да са зад вратата. Каква ще е най-добрата тактика? Нещо коварно или…?
Чейс вдигна оръжието си.
— Коварното ме устройва.
Хаджар беше раздвоен — очите му се местеха по лицата на хората в помещението, сякаш се надяваше на съвет.
— Петнайсет милиона? — произнесе той накрая. — Защо? Защо е толкова важно за теб тя да умре?
— Двайсет милиона! — изкрещя Куобрас. — Двайсет милиона долара да я убиеш сега! Не задавай въпроси, просто…
Екранът угасна. Както и цялата стая — лампите, компютърът на Хаджар, всичко. Единствената светлина идваше от тесните прозорци с мръсни стъкла.
Хаджар и хората му не знаеха какво става, бяха изненадани. Кари се раздвижи…
Нина беше забелязала големите червени прекъсвачи в долната част на контролните панели, когато изключваше електричната верига. Не беше нужно да знае добре арабски или да е електротехник, за да разбере за какво са.
Натисна ги един след друг. Всичко изгасна.
Включи фенерчето и бързо напусна залата. Със сигурност някой щеше да дойде да провери какво става. Докато тичаше по тъмния коридор, опипа кобура на пистолета с благодарност.
Главният вход представляваше огромна арка, която минаваше през дебелата южна стена. Чейс използва стоманеното си огледало да погледне зад ъгъла.
— Двама души в портиерското помещение отсреща, вляво — прошепна той на Кастил, — на около петнайсетина крачки. Не изглеждат разтревожени.
Кастил вдигна пушката си.
— Нещо коварно?
Чейс кимна, вперил очи в огледалото.
— Хайде да…
Лампите в портиерната угаснаха, угаснаха и мониторите на локалната телевизионна мрежа. Иранците изглеждаха объркани.
— Мамка му! — просъска Чейс. — Тя изключи и останалата част от електричеството. — Гласовете на портиерите проехтяха по коридора, един от тях заговори нещо по радиостанцията си.
Кастил се намръщи.
— Край с коварствата.
— Бой докрай?
— Бой докрай!
Кратко кимване и двамата се втурнаха и започнаха да стрелят.
