— Но още по-добре е да се увериш, че и аз не съм се присъединил… — той пъхна фенерчето в ръката на Нина и се вмъкна обратно в каютата.
Тя изду бузи.
— Боже, какво му става?
— Напълно в негов стил, не си виновна — успокои я Кастил, навеждайки се през перилата.
— Защо трябва да е толкова… груб?
За нейна изненада, Кастил почти въздъхна.
— Боя се, че е защитен механизъм. Опитва се да не се сближава прекалено много с клиентите си. Особено, когато те са… ами… — Той кимна към нея. — Привлекателни жени. Но невинаги е такъв. Когато за пръв път го срещнах, по времето, когато работеше в специалните части, винаги беше… каква беше думата?
— Любезен?
— Да, това е.
— Какво се случи тогава? — попита Нина.
Кастил я погледна засегнат:
— Не е моя работа да го обсъждам.
— Ти започна. Кажи какво се случи?
— Всъщност въобще не би трябвало да си отварям устата… Обещаваш ли да не ме издаваш, че съм ти казал? — Нина кимна. — Той… влюби се в жена, която трябваше да пази.
— И какво се случи? — Нина вече си мислеше, че знае отговора. — Тя… умря ли?
Кастил изсумтя.
— Разбира се, че не! Едуард не е чак толкова некадърен. Не, ожени се за нея.
— Бил е женен? — Това не бе очаквала.
— Да. Но… не трая дълго. Двамата бяха много различни и тя не се отнасяше добре с него. А после тя… ами… — Той погледна към вратата на кабината и понижи глас: — Имаше връзка. С Джейсън Старкман.
— Какво? — възкликна Нина. — Искаш да кажеш, че същият човек, който се опита да…
Кастил кимна.
— Работехме заедно в съвместни операции за НАТО. Джейсън беше приятел — може би най-добрият приятел на Едуард по онова време. После Джейсън изчезна и се присъедини към Куобрас по някаква откачена причина и тогава Едуард научи истината… Беше тежко време. Мислеше, че е бил предаден от всички, на които е вярвал.
— Освен от теб.
— Ако Едуард не ми вярваше, кой щеше да го избавя от неприятности? — Моментът бе отминал; Нина бе наясно, че Кастил няма да се върне отново на темата.
Тя отново погледна към реката, този път със съзнанието, че самата тя е наблюдавана. Това я накара да потръпне. Изпи бързо виното си и побърза да се прибере на сигурно в каютата.
„Нереида“ вдигна котва малко след разсъмване, продължавайки змиевидния си път по реката. Нина не се събуди. Това стана едва след като ароматът на закуска проникна в луксозната й каюта.
Бързо се изми и се облече и отиде на мостика. Кари беше там заедно с Чейс и Перез, разглеждаха една снимка на лаптопа й. Хулио прокарваше гладко кораба през многобройните извивки.
— Добро утро, слънчице — поздрави Чейс.
— Здрасти. Какво става?
— Изпратиха ни последните въздушни снимки на въпросния район — каза Кари и обърна лаптопа си към Нина. Извивките и завоите на реката върху екрана бяха дори по-отчетливи, като детски драскулки. На местата, където Тефе правеше завой и се прибираше, създаваше кръгови острови, заобиколени от естествен ров. — Има четири района, които са най-вероятни за местоположение на град, ако се съди по терена.
Нина разгледа изображението. Яркозеленият покров на джунглата бе по-разкъсан на новата, с по-висока резолюция, снимка, разкриваща мъчителния намек за сенчестия свят отдолу. Тя увеличи една от четирите маркирани секции. В пролуката между дърветата се криеше сиво петно.
— Възможно ли е… отдолу да има развалини?
— Възможно е — отвърна Чейс. — Както е възможно да се окаже и скала. В такава джунгла можеш да скриеш цял товарен самолет и да не си сигурен какво виждаш, ако гледаш от въздуха. Единственият начин да се убедиш, е да изкаляш ботушите си.
Кари отвори една карта върху екрана.
— Според капитан Перез би трябвало да сме в състояние да прекараме „Нереида“ на около три мили от въпросния район, преди реката да стане прекалено тясна за плаване.
— Това е много по-близо, отколкото си мислехме — каза Нина, докато разглеждаше картата. — Колко време ще ни отнеме да стигнем?
Перез погледна уредите.
— В момента се движим с дванайсет възела, но се съмнявам, че ще продължим още дълго с тази скорост. След още петнайсет километра ще се насочим към приток с много по-тесни брегове и ще се наложи да забавим. Но вчера постигнахме добро време, така че… Ако реката е с нас, ще ни отнеме към четири часа.
— Добре е да стане преди падането на нощта — каза Нина.
— Какъв е планът, когато пристигнем?
— От теб зависи — каза Кари.
— От мен?
— Това е твоя експедиция.
Нина поклати глава.
— Не, Кари, тя определено е твоя. Аз съм просто… не знам, може би консултант, съветник.
Кари се ухили.
— Тогава ме посъветвай! Какво трябва да направим, когато пристигнем? Ще изчакаме ли на кораба до утре, така че да предприемем изцяло дневно проучване, или…
Чейс плесна с ръце.
— На мен ми звучи добре! Хулио ще сготви отново, нали?
— Или пък ще се качим на „Зодиак“ и ще започнем да търсим град веднага, след като пристигнем?
Всички очи се обърнаха към Нина.
— Ъ-ъ-ъ… да се качим на „Зодиак“, може би? — най-сетне взе решение тя.
— Добре — кимна Кари. — В такъв случай по-добре да се приготвим. Не искам да губим повече време. — Тя затвори лаптопа си и напусна палубата.
