Елементарните частици полностью

При завръщането си в Париж той намери писмо от Деплешен. Според вътрешния правилник на Националния център за научни изследвания беше длъжен два месеца преди изтичане на отпуската да поиска удължаване или да подаде молба за връщане на работа. Писмото беше учтиво и пълно с хумор, Деплешен се подиграваше с административните ограничения, но закъснението надминаваше три седмици. Той остави писмото върху бюрото в състояние на дълбока неувереност. От година насам беше напълно свободен сам да избира полето на своите изследвания; какво беше постигнал? В крайна сметка почти нищо. Включи компютъра и с отвращение откри, че в електронната му поща има осемдесет нови писма; при това беше отсъствал само два дни. Едно от съобщенията беше изпратено от Института по молекулярна биология в Палезо. Колежката, която го заместваше, бе поставила началото на програма за изследване на ДНК на митохондриите; за разлика от ДНК на ядрото, тя, изглежда, беше лишена от механизми за корекция на нарушения на кода под действието на свободни радикали; това всъщност не представляваше кой знае каква изненада. От университета в Охайо беше пристигнала по-интересна информация: в резултат от изследвания на сахаромицетите там бяха открили, че онези техни разновидности, които се размножават по полов път, се развиват по-бавно от размножаващите се чрез клониране; следователно случайните мутации в случая се явяват по-ефикасни от естествената селекция. Експерименталната схема беше твърде любопитна и влизаше в явно противоречие с класическата хипотеза за половото възпроизвеждане като двигател на еволюцията; в случая обаче този факт имаше само анекдотично значение. С пълното дешифриране на генетичния код (което беше въпрос на месеци) човечеството щеше да бъде в състояние да контролира собствената си биологична еволюция; тогава сексуалността щеше да разкрие истинската си същност на безполезна, опасна и регресивна функция. Ала дори в случай на успех при разкриването на появата на мутации и на евентуалния им вреден ефект все още нищо не беше в състояние да хвърли светлина върху техния детерминизъм и следователно не беше налице възможност за обяснение и практическо приложение: очевидно именно в тази насока трябваше да бъдат ориентирани изследванията.

Без папките и книгите, които изпълваха лавиците, кабинетът на Деплешен изглеждаше огромен.

— Ами да… — каза той с лека усмивка. — В края на този месец излизам в пенсия.

Джерзински остана със зяпнала уста. Човек общува с някого в продължение на години, дори на десетилетия, и постепенно привиква да не задава въпроси от личен характер и да засяга действително важни теми с мисълта, че по-късно, при по-благоприятни обстоятелства все ще стигне до тези въпроси и теми; перспективата на безкрайното отлагане на по-близките и по-човешки контакти никога не изчезва напълно, тъй като общуването между хората по принцип не може да се вмести в някакви неизбежно тесни и застинали рамки. Ето защо пред нас винаги се мержелее перспективата за „истински и дълбоки“ отношения; това продължава години, понякога десетилетия, докато някое окончателно и безвъзвратно събитие (най-често смърт) ни възвести, че вече е твърде късно и че тези „истински и дълбоки“ отношения, за които сме мечтали, никога няма да се сбъднат, подобно на толкова други наши мечти. За петнайсет години професионална кариера Деплешен беше единственият човек, с когото Мишел би желал да установи връзка, излизаща извън рамките на обичайното сътрудничество, предполагащо срещи по конкретни, утилитарни и безкрайно скучни поводи, от които е изтъкано служебното битие. Така или иначе, случаят беше пропуснат. Той огледа печално кашоните с книги, натрупани по пода на кабинета.

— Мисля, че няма да е зле да излезем да пийнем по нещо — предложи Деплешен, улавяйки безпогрешно настроението в този момент.

Двамата минаха покрай музея „Орсе“ и избраха маса на терасата на кафене „XIX век“. В близост до тях половин дузина италиански туристи чуруликаха оживено като ято безгрижни птици. Джерзински си поръча бира, а Деплешен сухо уиски.

— Какво смятате да правите оттук нататък?