Елементарните частици полностью

Подобно грубо пренебрегване на философските аспекти на проекта и дори на самото понятие философски смисъл въобще въпреки всичко не пречи и дори не забавя неговото осъществяване. Това ясно показва до каква степен в западното общество като цяло, както и в най-напредничавата негова част, представена от движението Ню Ейдж, е получила разпространение идеята, че една фундаментална мутация е жизнено необходима за оцеляването на човешкото общество — мутация, която би възродила по убедителен начин смисъла на понятия като колективност, постоянство и святост. Показва също така до каква степен философските въпроси са изгубили всякаква обоснованост в представите на хората. Глобалното осмиване, на което след десетилетия безумно надценяване неочаквано са подложени трудовете на Лакан, Дерида и Дельоз, в дадения момент не само не освобождава пространство за нова философска доктрина, а напротив, дискредитира цялата общност от интелектуалци, обявяващи се за представители на „хуманитарните науки“; от този момент нататък става неизбежен възходът на учените във всички области на мисълта. Дори случайният, противоречив и изменчив интерес, който привържениците на Ню Ейдж понякога престорено проявяват към едно или друг вярване, коренящо се в „древните духовни традиции“, разкрива единствено тяхното състояние на мъчително объркване, стигащо до шизофрения. Подобно на всички останали членове на обществото и може би дори повече от тях те в действителност се доверяват единствено на науката, която за тях е единствен критерий за абсолютна и неопровержима достоверност. Подобно на всички останали членове на обществото, дълбоко в себе си те смятат, че решението на всеки проблем, включително от психологическо, социологическо и най-общо казано, от човешко естество, може да бъде само и единствено техническо по своя характер. Ето защо, без да се бои от особена съпротива, през 2013 година Юбчежак издига прословутия девиз, който поставя действителното начало на поврата в общественото мнение в планетарен мащаб: „МУТАЦИЯТА ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ НЕ В УМОВЕТЕ, А В ГЕНИТЕ“.

Първите кредити са гласувани от ЮНЕСКО през 2021 година; екип от учени незабавно се захваща за работа под ръководството на Юбчежак. Трябва да се признае, че от научна гледна точка той не ръководи кой знае какво; затова пък проявява умопомрачителна ефективност в областта, която би могла да бъде наречена „връзки с обществеността“. Удивителна е бързината, с която се появяват първите резултати; едва по-късно става ясно, че мнозина изследователи, членове или симпатизанти на „Движение за човешки потенциал“ отдавна са започнали работа в лаборатории, разположени в Австралия, Бразилия, Канада или Япония, без да чакат ЮНЕСКО да даде зелена улица на проекта.

Появата на първото същество, на първия представител на новия разумен вид, създаден от човека „по негов образ и подобие“, става на 27 март 2029 година, точно двайсет години след изчезването на Мишел Джерзински. Макар в научния екип да няма нито един французин, пак в чест на Джерзински синтезът е осъществен в лабораторията на Института по молекулярна биология в Палезо. Отзвукът от директното излъчване по телевизията на това събитие естествено е огромен и далеч надминава случилото се шейсет години преди това в юлската нощ на 1969 година, когато телевизията предава пряко първите крачки на човека на Луната. Като увод към репортажа Юбчежак произнася кратко слово, в което с присъщата му откровеност заявява, че човечеството трябва да се гордее с факта, че е „първият известен животински вид във Вселената, подготвил сам условията за собственото си изчезване“.

Днес, близо петдесет години по-късно, действителността напълно потвърди пророческото съдържание на думите на Юбчежак дори в степен, която самият той не е предполагал. Все още съществуват няколко представители на предишната раса, преди всичко в райони, намирали се дълго време под влиянието на традиционни религиозни доктрини. От година на година обаче техният прираст непрекъснато намалява и в настоящия момент изчезването им изглежда неизбежно. Противно на всякакви песимистични прогнози, тяхното отмиране преминава мирно въпреки отделни прояви на насилие, чийто брой постоянна спада. Дори е удивително да се наблюдава колко кротко, с какво примирение и може би със скрито облекчение хората приемат своето собствено изчезване.

След като скъсахме всякакви родствени връзки с човечеството, ние продължаваме да живеем. От гледна точка на хората живеем щастливо: вярно е, че успяхме да се справим с непреодолими за тях сили като егоизъм, жестокост и гняв; във всеки случай животът ни е съвършено различен. Науката и изкуството все още имат място в нашето общество; ала лишено от стимула на тщеславието, преследването на Истината и Красотата не носи някогашния жизнено необходим характер. На хората от предишната раса нашият свят изглежда като рай. Истина е, че понякога с чувство за хумор ние определяме самите себе си като „богове“, за които човечеството някога толкова е мечтало.