„През двете седмици на нашата почивка неизменно прекарвахме следобедите на този плаж — пишеше по-нататък в своята статия Брюно. — Естествено човек може всеки момент да умре, да мисли за смъртта, да гледа строго на човешките наслади. Ако не се вземе предвид това крайно становище, дюните на Марсейан-Плаж представляват — аз ще се опитам да докажа това — място, съответстващо на хуманистичната идея, според която всеки трябва да се стреми към колкото се може по-пълно удовлетворение на нуждата от наслади, без при това да причинява на никого нетърпими морални страдания. Сексуалната наслада (най-силната измежду всички, дадени на човека) почива преди всичко върху осезателни усещания, по-конкретно върху целенасочено възбуждане на особени епидермални зони, осеяни с корпускули на Краузе, които от своя страна са свързани с неврони, способни да предизвикат мощно отделяне на ендорфини от хипоталамуса. Към тази проста система, благодарение на огромния брой културни поколения, в кората на главния мозък се наслагва по-сложна ментална конструкция, предизвикваща фантазмите и (предимно у жените) любовта. Дюните на Марсейан-Плаж — поне такава е моята хипотеза — не бива да бъдат разглеждани като място за неразумно изостряне на фантазмите, а напротив, като средство за възстановяване на равновесието на сексуалните цели, като географска опора на опит за завръщане към нормалното на основата преди всичко на принципа на добрата воля. По-конкретно всяка от двойките, събрани в пространството между очертанията на дюните и линията на прибоя, може по своя инициатива да започне публично сексуална игра; често жената е тази, която с ръка или език възбужда своя партньор, но в много случаи мъжът й отвръща със същото. Съседните двойки наблюдават тези ласки с особено внимание, приближават се, за да виждат по-добре, и постепенно започват да им подражават. По този начин първата двойка се превръща в изходна точка, от която на плажа бързо се разпространява вълна от изключително възбуждащи ласки и сладострастие. Сексуалната екзалтация расте и много двойки се събират, за да продължат заедно; трябва да се отбележи обаче, че всяко сближаване става само с предварителното съгласие на партньора, което той дава най-често по недвусмислен начин. Когато жената иска да отклони нежелана ласка, тя прави това съвсем непосредствено, с обикновено поклащане на глава, което кара мъжа да се впусне в церемониални, едва ли не смешни извинения.

Изключителната коректност на мъжката част от тази общност е още по-поразителна в случаите, когато някоя двойка се залута във вътрешността на сушата, отвъд очертанията на дюните. Всъщност този участък по принцип е владение на шумните, в мнозинството си мъжки, компании. Там първоначалният сигнал също се дава от двойка, която започва да разменя интимни ласки — най-често орален секс. Много скоро партньорите се оказват заобиколени от десетина или двайсетина самотни мъже. Седнали, прави или клекнали, те наблюдават сцената и онанират. Понякога всичко свършва дотук, двойката се завръща към първоначалната статична прегръдка, а зрителите постепенно се разотиват. Друг път жената дава знак с ръка, че има желание да мастурбира, лиже или да прави класически секс с някой от другите мъже. В такива случаи мъжете без каквото и да било притеснение разменят местата си. Ако тя пожелае да спре, за това е достатъчен един жест. През цялото време участниците не разменят нито дума; чува се ясно свистенето на вятъра сред дюните, който люлее туфите трева. Понякога вятърът утихва и тогава настава пълна тишина, нарушавана единствено от сладострастните стенания.

Перейти на страницу:

Похожие книги