През 1311 г. в най-високата кула на замъка "Облак врабчета" седи жена и пише, грижливо излагайки на свитък тайната история на клана Окумичи… за ясновидската дарба, която неговите представители притежават, и за изключителната съдба, която ги чака.В продължение на шест века тези забележителни записки са скрити — докато не са възстановени от една американка, мисионерка на име Емили Гибсън, която пристига в пристанището Едо през 1861 г., за да избяга от трагичното си минало.А когато миналото и настоящето се срещат, на бял свят излиза скрита история и тайно предсказание, което е било крито векове и сега най-сетне може да бъде разкрито.
На бабите ми Окамура Фуде, родена в Уакаяма в Южен Кансай, и Йокояма Ханайо, родена в село Бинго, префектура Хирошима
На майка ми Харуко Токунага, родена в Хило, Хаваите
И на дъщеря ми Уесин Мацуока, родена в Санта Моника, Калифорния
С благодарност и уважение за това, че ме сближиха с госпожа Шидзука и аз завинаги ще остана близък с нея
Хиронобу — първи велик владетел на Акаока
Госпожа Шидзука — съпруга на Хиронобу
Го — телохранител на Хиронобу
Киори — велик владетел на Акаока (1796–1860 г.)
Генджи — велик владетел на Акаока от 1861
Шигеру — син на Киори, чичо на Генджи
Хиде — главен телохранител на Генджи от 1861 г., по-късно висш генерал
Таро — втори в командването на армията на Генджи от 1861 г.
Хейко — гейша, любовница на Генджи
Ханако — прислужница на рода, по-късно съпруга на Хиде
Емили Гибсън — християнска мисионерка
Матю Старк — християнски мисионер, по-късно бизнесмен в Сан Франциско
Кими — селско момиче
Горо — селски идиот
Владетелят Саемон — съперник на владетеля Генджи
Джинтоку — абатиса на абатството Мушиндо
Макото Старк — син на Матю Старк
Шидзука — дъщеря на Генджи, носи името на първата госпожа Шидзука
Великият владетел размахва остър меч, яхва буен жребец, повежда непокорните васали. Отнел е десет хиляди вражески глави. Военните му умения са ненадминати. Но не е ли и той дошъл на този свят с плач от женска утроба? Не е ли сукал доволно женска гърда? И когато студените звезди проблясват като лед в зимното небе, а дълбините на вечността сковават сърцето му, единственото, за което жадува, не са ли женските обятия?
Госпожа Шидзука ни най-малко не се бе променила през всички години, откакто владетелят Киори я познаваше. Кожата й беше гладка като най-фин порцелан от династия Мин с идеалната бледност, характерна за всяка изискана дама, недокосната от времето, неповредена от слънце или лишения, без никакви издайнически белези за непристойни постъпки, мисли или чувства. Очите й, когато не гледаха него — свенливо или разбиращо, или замислено според случая, — се взираха в пространството с изражение на приятна изненада, което се подсилваше от високите й, изкусно оформени вежди. Косата й не бе подредена в модерна прическа с множество гънки, кокове, вълни и аксесоари, а само бе разделена по средата и хлабаво привързана със светлосиня панделка при раменете, откъдето се спускаше по гърба чак до земята с елегантния блясък на абанос. Роклите й от лъскава коприна, но с различна тъкан, също бяха класически, свободни и на множество пластове във всякакви оттенъци на синьото — от яркостта на високопланинско езеро до почти черната тъма на вечерно небе. Тя приличаше досущ на принцеса от епохата на Сияйния принц. Време, отминало преди много векове, напомни сам на себе си Киори.
