Филаделфия, по времето, когато там се роди Франк Алджърнън Каупъруд, бе град с над двеста и петдесет хиляди жители, с красиви паркове и забележителни сгради, съхранили множество спомени от историческото минало1. Доста от нещата, които Франк, а и ние по-късно опознахме, не съществуваха тогава — телеграфът, телефонът, компанията за доставки на стоки по домовете, презокеанските параходи, градските пощальони. Не съществуваха все още нито пощенските марки, нито препоръчаните писма. Не беше се появил и трамваят. Вместо него напред-назад сновяха безброй омнибуси, а за по-дълго пътуване хората използваха бавно развиващата се железопътна мрежа, която на доста места се свързваше чрез водни канали.
Когато Франк се роди, баща му беше дребен банков чиновник, но десет години по-късно, когато момчето вече бе започнало да насочва жаден и любопитен поглед към света, мистър Хенри Уърдингтън Каупъруд поради смъртта на директора на банката и съответното изкачване на останалите чиновници по йерархичната стълбица получи овакантеното място на касиер срещу — както му се струваше — несметната заплата от триста и петдесет долара годишно. Той незабавно реши — и радостно уведоми за своето решение жена си — да премести семейството си в по-добър квартал — от Бътънуд Стрийт 21 на Ню Маркет Стрийт 124; да замени досегашното си двуетажно жилище с красива триетажна тухлена къща. Не беше изключено някой ден да попаднат на нещо дори още по-добро, но засега и на това бяха благодарни. Хенри Каупъруд беше изключително доволен.
Хенри Уърдингтън Каупъруд вярваше само на това, което виждаше, и беше доволен от това, което е — банкер, или, по-точно, бъдещ банкер. В онези години бе представителен човек — висок, слаб, буден, енергичен с красиви, пригладени, късо подрязани бакенбарди, които стигаха чак до долния край на ушите му. Разстоянието между горната му устна и дългия прав нос бе гладко избръснато и необичайно издължено, а брадичката му бе леко заострена. Гъстите вежди подчертаваха сивозелените му блуждаещи очи, а късите му пригладени коси бяха грижливо разделени на път. Винаги ходеше с редингот и цилиндър — в тогавашните финансови кръгове това се считаше за модно. Поддържаше ръцете и ноктите си безупречно чисти. Правеше впечатление на суров човек, но тази суровост всъщност бе привидна.
В силното си желание да се издигне в обществото и във финансовите кръгове той много внимаваше за кого и с кого говори. Еднакво се боеше както да изказва крайни или непопулярни мнения по социални или политически въпроси, така и да поддържа връзки с хора с лоша репутация; всъщност изобщо нямаше твърди политически убеждения. Не беше нито за, нито против робовладелчеството, макар по това време аболиционистите да водеха яростна борба с привържениците му. Хенри Каупъруд бе искрено убеден, че от железниците човек може да натрупа цяло състояние, стига да има достатъчно капитал и онова особено качество, наречено лично обаяние, тоест способността да печели доверието на другите. Смяташе, че Андрю Джаксън2 прави голяма грешка, като се противопоставя на Николас Бидъл3 и Банката на Съединените щати — един от най-спорните въпроси по онова време, — и беше крайно обезпокоен от същинския порой „несигурни пари“, пуснати в обръщение и попадащи непрестанно и в неговата банка, която ги приемаше — естествено с отбив от стойността мм — и отново ги пускаше в обръщение, като ги даваше на жадните за заеми клиенти с печалба. Трета национална филаделфийска банка, в която той служеше, се намираше на Трета улица, считана по онова време за център не само на Филаделфия, но и на целия финансов свят в Щатите; собствениците на банката се занимаваха между другото и с борсово посредничество. Безброй „щатски банки“, големи и малки, безотговорно пускаха свои банкноти срещу несигурни и никому неизвестни активи и с невероятна бързина фалираха или преустановяваха плащанията; да познава всички тези неща беше важно условие за работата на мистър Каупъруд, затова той бе станал олицетворение на предпазливостта. На него за съжаление до голяма степен му липсваха двете качества, необходими за преуспяване в която и да е област: лично обаяние и далновидност. Не му бе предопределено да бъде голям финансист, но съдбата все пак му бе приготвила едно не лошо обществено място.
Мисис Каупъруд беше набожна дребна жена, със светлокестеняви коси и бистри кафяви очи — весела и много привлекателна на младини, с годините тя бе станала строга и придирчива и се бе отдала прекалено сериозно на майчинските си задължения към тримата си сина и дъщеря си. Синовете й, възглавявани от Франк, най-големия, й създаваха доста главоболия, тъй като непрекъснато предприемаха походи до различни краища на града, където се събираха навярно с лоши момчета и виждаха и чуваха неща, които не биваше нито да виждат, нито да чуват.
