Гай-джин полностью

— Но това е ужасно, Андре. Бабкот видя ли я?

— Не. — Изпи нова глътка коняк, ала не усети неговата горчивина, после изрече на един дъх, изгубил надежда, че ще може да го сподели с някого. — Бабкот ми каза, че сифилисът… той счита, че ранният сифилис при заразена жена може да се прояви без петна и че тя невинаги го предава, — не всеки път, когато спиш с нея. Един Господ знае защо, но е неизбежно да стане някой път, ако човек продължи сеансите, а щом се появи раничка, си загубен. След месец или повече раничката или раничките отминават и си мислиш, че няма страшно, но не! — Сега вената по средата на челото на Андре изпъкна, потъмня и запулсира. — Седмица или месеци по-късно идва обривът, това е вторият стадий. Той е по-силен или по-слаб, зависи само от Господа, и понякога донася хепатит или менингит, а обривът остава или се скрива, също зависи от Господа. Последният стадий, ужасният, се появява по всяко време, по всяко време, от месец до трийсет години по-късно.

Сьоратар извади носна, кърпичка и попи челото си, молеше се да се спаси, мислеше си колко често бе посещавал Йошивара при своята собствена мусуме, която сега пазеше само за себе си, но как да гарантира, че си няма и друг любовник. Как човек може да го докаже или опровергае, щом следва сблъсък с мама-сан, нея я интересуваше само как да те оскубе!

— Имал си право да я убиеш — рече той мрачно. — И мама-сан.

— Райко не е виновна. Казах й, че никое от момичетата в Йошивара не ми харесва. Исках някоя млада, по-особена, девствена или нещо такова. Помолих я да ми намери цвете, обясних й точно какво желая и тя го направи, а Хана-чан беше каквато желаех, идеална — идваше от най-добрите къщи в Йедо. Не можеш да си представиш колко хубава е… беше.

Спомни си как сърцето му заби, когато Райко за първи път му я показа, докато бъбреше с другите момичета в съседната стая.

— Тази, Райко, с бледосиньото кимоно.

— Съветвам те да останеш с Фуджико или Акико или с някое от моите момичета — бе отвърнала Райко; когато поискаше, произношението й беше добро. — След време ще ти намеря друга. Ето, малката Сайко. След година-две…

— Тази, Райко. Тя е идеална. Коя е?

— Казва се Хана, Цветето. Нейната Мама-сан твърди, че хубавото малко същество е родено близо до Киото, купена е три или четиригодишна, за да я обучават за гейша. — Райко се усмихна. — За щастие не е гейша, ако беше гейша, нямаше да я предлагат, съжалявам.

— Защото съм гай-джин ли?

— Защото гейшата е за забавление, а не за кревата, Фурансу-сан, толкова съжалявам, наистина е трудно да я оцениш, ако не си японец. Учителите на Хана били търпеливи, но тя не могла да развие уменията си, така че била обучена за леглото.

— Искам я, Райко.

— Преди година беше вече достатъчно голяма, за да започне. Нейната Мама-сан е уговорила най-добрите цени, разбира се, само след като Хана одобри клиента. Само трима клиенти е задоволявала, нейната Мама-сан казва, че е чудесна ученичка и позволява да спят с нея само два пъти в седмицата. Единственият й недостатък е, че е родена в година на Огнения кон.

— Какво означава това?

— Ти знаеш, че ние броим времето по цикли от по дванайсет години, като китайците. Всяка година е с име на животно: Дракон, Змия, Петел, Бивол, Кон и т.н. Но всеки притежава и един от петте елемента: огън, вода, земя, желязо, дърво, които се сменят цикъл след цикъл. За дамите, родени в годината на Коня, с огнен знак, се смята, че… носят нещастие.

— Не съм суеверен. Моля те, кажи цената.

— Тя е цвете за леглото и няма цена.

— Цената, Райко.

— На другата къща десет коку, Фурансу-сан. За тази къща две коку годишно и цената на нейната собствена къща в моите стени, с две прислужнички, всички дрехи, които поиска, и подарък от пет коку, когато повече не желаеш услугите й. Тази сума да бъде депозирана при нашия търговец на ориз — банкера Гиокояма — при лихва, която, докато се разделите, е твоя — всичко трябва да бъде написано, подписано и регистрирано от Бакуфу.

Сумата беше огромна за японските стандарти, доста солена за европейците дори при изключително изгодния за тях курс на обмяна. За седмица Андре бе обменял и бе успял да намали цената само на няколко коку. Всяка нощ сънищата му го отнасяха напред. И така, беше се договорил. Със съответния ритуал преди седем месеца тя му беше представена. Съгласи се да го приеме официално. И двамата се подписаха официално. Следващата нощ той спа с нея и малката се оказа всичко, за което си бе мечтал. Смееща се щастливо, ентусиазирана, нежна, любяща.

— Тя беше Божи дар, Анри.

— Дяволски, мама-сан също.

— Не, това не е било нейна грешка. Денят, преди да получа Хана, Райко ми съобщи официално — също и при плащането, — че миналото си е минало, обеща само да храни Хана като едно от нейните собствени момичета, за да се увери, че няма да я видят очи на чужди мъже и ще остане само моя от този ден нататък.

— Значи тя я е убила?

Андре си наля следващата чаша.