— Да, сър. Благодаря ви. Ще изпълня обещанието си. — Струан си пое дълбоко дъх. — Значи ли това, че сватбата ми е законна?
— Зависи от гледната ти точка. Тъй като важи за мен, за флота, струва ми се, би следвало да важи и за обичайното право. Що се отнася до двете засегнати църкви и до неизбежните законни общи нападки, които ще ви се наложи да изтърпите, предлагам и на двама ви да се приготвите за обсада и да очаквате най-лошото. От друга страна, приеми още веднъж поздравленията ми. Предай поздравите ми на госпожа Струан — тайно, разбира се.
До залез-слънце новината се бе разпространила из Колонията, Пияния град и Йошивара.
Веднага възникнаха предположения, шум и спорове, прокарваха се мнения за и против подобна сватба, някои предполагаха, че церемонията е напълно незаконна, други гневно отхвърляха подобно становище, мнозина от по-сприхавите търговци — и всички жители на Пияния град — си служеха с отвратителен език, неприлични жестове и свиваха юмруци, за да подкрепят възгледите си, докато малцината по-умни рекоха:
— Ах, тоя изкусен млад хитрец, ето защо се е подмазвал на адмирала! Това е било сделка! Хитро — на мястото на Струан и аз бих направил същото. Сега, след като си я получи, дали пак ще бъде срещу опиума и оръжията? По никакъв начин…
Покрай новите въпроси в Пияния град станаха няколко сбивания, а един бар изгоря до основи. Говореше се, че отец Лео е получил удар и лежи проснат пред своя олтар; за преподобния Туийт се предполагаше, че в същия момент беснее при Сър Уилям, а в клуба Лънкчърч и Грим — неизбежни противници — бяха започнали да се бъхтят и както обикновено бяха изхвърлени на улицата.
Малкълм и Анжелик се намираха в каютата на своя катер. Пред тях беше техният вълнолом; хванати за ръце, те видяха, че там се събира весела група от доброжелатели, предвождана от Джейми Макфей. Обещаното лошо време се размина с малко дъждец късно следобед. Вятърът все още духаше, небето бе заоблачено, но това не охлади врявата при посрещането им.
— Пристигаме, госпожа Струан. — Малкълм силно прегърна Анжелик.
Тя го целуна и прошепна:
— Да, скъпи ми съпруже. О, Малкълм, всичко звучи толкова забавно, необичайно, толкова великолепно. Не е сън, нали?
— Макар че и на мен ми изглежда като насън.
Катерът изви във вълнението, лашна ги един към друг сред всеобщия смях и се извъртя успоредно на кея, посрещнат от възгласи и викове. Това бе най-чудесното акостиране, което боцманът някога бе правил.
— Живо по въжетата, момчета — нареди той, но нямаше нужда, тъй като нетърпеливи ръце дръпнаха въжетата за теглене към кнехта и моряците се струпаха да им помогнат.
— Поздравления, тай-пан, госпожо Струан — изкрещя Джейми сред възклицанията, които се чуваха през Хай стрийт, вътре в клуба. Салонът тутакси опустя и всички се струпаха, свалиха шапките си; дори госпожа Лънкчърч и госпожа Грим бяха там и също ликуваха.
Горнт и Норбърт Грейфорт наблюдаваха от горните прозорци на своята сграда. Пред всички къщи стояха ококорени китайски прислужници, а самураите озадачени се събираха при Северната порта. Посланиците и персоналът им се измъкваха от легациите: Сър Уилям с каменно лице, придружен от усмихнатия Филип Тайърър и от Микълмас Туийт — навъсен и вбесен; Сергеев сияеше и поздравяваше пламенно, Дмитрий крещеше поздравления и размахваше американско знаме, а Сьоратар и Андре се разкъсваха между въодушевлението, че се е стигнало до сватба, и яростта, че Анжелик не се е посъветвала с тях.
— Андре, доведи я колкото е възможно по-скоро. Господи, глупавата
Тълпата се нахвърли върху Анжелик и Струан. Все по-трудно им бе да си проправят път през навалицата, всички до един искаха да целунат булката, това било тяхно право, а останалите им пречеха и врявата нарастваше.
Анжелик изпадна в паника. Това повиши напрежението у близкостоящите. Тълпата я вдигна и повлече, Струан се мъчеше с бастуните си да я опази, а Джейми грубо си запробива път през навалицата; някой замахна с юмрук и се започна опасна схватка. Сър Уилям извика на моряците часови:
— Вървете и им разчистете пътя, побързайте, за Бога, че ще ги смачкат! — Четиримата мъже затичаха. — Филип, наглеждай ги и доведи Струан в кабинета ми на часа.
Сержантът изрева:
— Хей, народе! — и дяволът, който понякога обладава тълпата без очевидна причина, изчезна. Тихо, но твърдо той взе да разчиства път. — Дръжте се, както трябва, направете място, на дамата!
