—
—
Дмитрий излетя от пушека, като кашляше и се задъхваше.
— Самураите са страхотни огнеборци. Можем да понаучим едно-друго от тях. Само дето не могат да спрат тоя шибан пожар. Виждал ли си Неми?
— Не, тъкмо се канех да те питам.
— Може да е от другата страна или ей там — изхъхри Дмитрий и посочи към ливадата пред хиподрума, където няколко петролни лампи осветяваха тъмнината. — Някои от тях се събират там, а други оттатък. Слушай, аз ще огледам към Северната порта и отвъд канала, ти виж на ливадата.
И двамата приклекнаха, тъй като огнените стълбове се прехвърлиха над главите им и плъзнаха по някаква селска колиба зад тях. В бъркотията Джейми изгуби Дмитрий и продължи издирванията си, като помагаше с каквото можеше. В някакъв миг край него прелетя Хевънли Скай и се провикна:
— Джейми, току-що разбрах, че Филип е изчезнал заедно с останалите от Трите шарана.
— Всемогъщи Боже, сигурен ли си? Ами какво…
Но Скай бе потънал в мрака.
Легациите се намираха на север и все още не бяха непосредствено застрашени. Нито пък Струанови, Брокови и най-близките сгради и складове, въпреки че вятърът с всяка изминала минута се усилваше и ставаше все по-зноен. Главната улица, както и околните, беше претъпкана. Всички се готвеха за последна защита. На брега слизаха войници и моряци от флота. На Хай стрийт се изсипаха самураите от казармите си отвъд портите със стълби и ведра, с маски на лицата, опитни и експедитивни.
Сър Уилям, наметнал топлото си палто над пижамата, ръководеше защитата на Легацията. Долу, край прибоя, Палидар надзираваше как драгуните инсталират до морето помпи и дълги брезентови маркучи. Озърна се и видя генерала да бърза заедно с един офицер от инженерните войски и отряд от войници към Сър Уилям.
— Отивам в Пияния град и в селото — заяви генералът задъхано. — Каним се да вдигнем във въздуха няколко къщи, за да изчистим ивица земя и да спрем пожара, стига да ни позволиш. Става ли?
— Да, прави каквото знаеш, току-виж, помогнало. Ако вятърът не стихне, с нас е свършено. Така че побързай!
— Случайно наблюдавах откъм носа. Стори ми се, че пламна на три-четири места едновременно в Йошивара, и то в различни части.
— Боже праведни, искаш да кажеш, че е умишлен палеж ли?
— Де да го знам дали е стихийно бедствие или дяволски палеж, ама ще изгорим с парцалите! — Заедно с инженерния си отряд генералът продължи нататък.
Сър Уилям видя адмирала тежко да се изкачва по брега откъм кея на Легацията с нови попълнения моряци и матроси.
— Корабите са готови за евакуация — заяви Кетърър. — Имаме достатъчно запаси за цялото население. Ще ги съберем покрай брега — там е най-сигурно.
— Добре. Тук е опасно.
— Да. Напълно промени плановете ни!
— Боя се, че е така. Със свещ да бяхме търсили, нямаше да улучим по-неподходящ момент. — „Да му се не види и пожарът — сърдито си помисли Сър Уилям. — Навсякъде само усложнения. Утре е срещата с Йоши и ни предстои обстрелът на Кагошима, и то точно когато Кетърър най-сетне кандиса да се подчини на инструкциите. Какво, по дяволите, ще правим? Ще се евакуираме ли или какво? Да натоварим всички на флота и да се завърнем с подвити опашки в Хонконг или да вземем да отидем в Канагава и хич не ме е еня какво ще правят японците? Не мога. Канагава е още по-опасен капан — там заливът е прекалено плитък и флотът не може да се приближи.“
Дипломатът погледна Кетърър. Лицето на адмирала изглеждаше сурово и обветрено. Бе вперил малките си очи в далечината. „Тоя ще гласува за Хонконг — помисли си Сър Уилям отчаяно. — Да му се не види и вятърът!“
По-нататък Макструан бе разположил стълби покрай сградата си. Прислужниците и чиновниците подаваха ведра с вода на качените горе, които заливаха дървения покрив. В съседство у Брокови Горнт и хората му се занимаваха със същото.
— Божичко, вижте! — викна някой. Пламъците вече покриваха целия хоризонт над селото и Пияния град. Непоносимо горещият вятър ги шибаше бясно в лицата.
—
Беше се наметнала с топло палто върху нощницата, бе си вързала главата с кърпа и още при първия сигнал за тревога бе избягала навън. Огънят очевидно скоро щеше да се добере до тях. Ето защо французойката хукна към стаята си. Бързо натъпка в една чанта четките, гребените, мехлемите, кремовете, ружа и най-хубавото си бельо. Помисли за момент и вече поуспокоена, отвори прозореца, викна на А Со да застане отдолу и започна да й хвърля рокли и палта.
А Со подсмръкна и не се помръдна. Макструан, който бе наблизо, я изруга да се раздвижи и й посочи пристана отвъд улицата. Там чиновниците вече пазеха сандъците с документи, хранителни запаси и пушки, а Варгас и останалите мъкнеха още пакети, тъй като Албърт бе решил да поеме риска и да остави звонковите пари, кюлчетата злато и сребро и част от документите в железния им сейф.
