— Прекрасна реколта, Уили. En principe — да, но ми се ще да се посъветвам с моя адмирал.
— Защо не? Ето какво ще направим…
Обедът мина приятно. Качиха се на катера и ето сега Сър Уилям чевръсто изскочи на палубата, тъй като катерът акостира на кея на Брокови — нещо нечувано до този момент. Видя Горнт и един чиновник, които стояха до някакви сандъци край стъпалата на пристана.
— Надявам се, че нямате нищо против, господин Горнт — рече английският дипломат. — Аз поех командването на катера, той плава под мой флаг, а не под Струановия.
— Удоволствието е мое. Сър Уилям. Как мина?
— Ами той просто не се яви. Предполагам, че не ни е очаквал.
— Опозорил се е оттук до Тимбукту.
— Доста. — „Тъкмо такава беше целта ми“ — помисли си Сър Уилям и посочи сандъците. — Да не би да заминавате?
— Отивам в Хонконг, сър, с тазвечерния пакбот, за да осигуря строителни доставки за нас и за останалите.
— Прекрасно хрумване. Лек път и щастливо завръщане.
Повдигна шапка и се отдалечи заедно със Сьоратар. Тайърър залиташе от умора подире им и въобще не забеляза Горнт.
— Качи ги на борда, Периера — заръча Горнт. — Съобщи на капитана, че своевременно ще се явя на кораба. — О, здрасти, докторе. — Хоуг бързаше заедно с няколко кули81, приведени под тежестта на един пътнически сандък и няколко чанти.
— Едуард, разбрах, че и ти ще пътуваш с „Красавицата от Атланта“. — Хоуг едва си поемаше дъх и изглеждаше изтощен. Ръцете и дрехите му бяха покрити със засъхнала кръв, а очите му — зачервени. — Как да накарам твоите хора да натоварят тези неща на кораба вместо мен — имам още десетина ръце и крака за оправяне, а също и някои изгаряния… Много ти благодаря. — Лекарят хукна, без да дочака отговор.
— Качи ги, Периера. — Горнт се намръщи. „Защо ли Хоуг толкова се бе разбързал да отплава за Хонконг?“
Всичко вече бе опаковано, бе сторил необходимото, за да е сигурен, че Брокови ще се справят добре в негово отсъствие: бе разпоредил на кои търговци да отпускат кредит и на кои да отказват; утре или вдругиден представителите на Чошу щяха да пристигнат, за да се уговорят за оръжейните пратки — добра сделка, от която щеше да спечели, след като Брокови фалират, и както бе замислил, щеше да се сдобие с тукашните помещения и персонала на Ами, на цени като при разпродажба след пожар. Сам се засмя на шегата си. Освен това въглищната концесия на Йоши би могла да се прехвърли от Струанови при Сьоратар чрез търговската компания на покойния Андре Понсен. Бе дал указания на сарафа тайно да направи такова предложение.
Оставяше Периера за свой заместник. Снощи бе чул от Морийн, че новата кантора на Джейми е изгоряла, и бе решил да го назначи при себе си, но за негово огромно учудване днес следобед Джейми му бе благодарил и му бе отказал под предлог, че се надява да се справи със самостоятелната си търговска компания.
„Джейми само ще допълни прекрасната картина — помисли си Едуард. — Нищо че ми отказа — той ще поеме ръководството на компанията тук, когато всичко стане собственост на «Ротуел-Горнт».“ Опипа джоба си.
Печатът на Норбърт си беше на мястото заедно с двете писма със задна дата за Тес. Носеше повече от достатъчно сребърни мексове и злато от касите на Брокови за разходите си. „Добре. Всичко е наред… А сега — Анжелик.“
— Здравей, Едуард — топло му се усмихна Анжелик. За пръв път го приемаше в будоара си. А Со стоеше до кофичка с лед за изстудяване на вино. Горнт забеляза, че вратата към спалнята е затворена, а завесите са спуснати. Петролните лампи светеха и стаята изглеждаше някак женствена и приветлива. Анжелик се държеше сдържано и особено. Той се притесни.
— Искаш ли бяло вино за разнообразие — любезно му предложи французойката, — „Ла дусет“ или Бърбън?
— Вино, ако обичаш. Госпожо, никога не сте изглеждали по-добре!
— Нито пък ти, приятелю мой. Заповядай, седни тук до огъня. — Бе облечена с нова тъмносиня траурна рокля, чиято кройка подчертаваше фигурата й. Деколтето бе квадратно и скромно. Но за негово и свое удоволствие Анжелик бе метнала многоцветен копринен шал на раменете си. Сякаш пролетен полъх в този януарски ден.
— А Со, вино. — След като слугинята им поднесе чашите, французойката й заповяда: — Чакай отвън! Ако трябваш, повикам! — Слугинята излезе и нехайно затръшна вратата подире си.
— Сега ще си залепи ухото на вратата — тихо прошепна Горнт.
Анжелик се разсмя:
— За да научи някоя тайна ли? Че какви тайни може да има помежду ни? Щастливо плаване, Едуард. — Тя отпи и остави чашата си. — Събра ли си багажа?
— Да, да. Изглеждаш прекрасно, обичам те и чакам отговор на въпроса си.
Тя разтвори ветрилото и започна да си играе с него, както би го сторила млада благородна дама пред благороден младеж, който е добра партия за женитба. А също и както правят хора със съмнителна репутация — подлъгваше го, флиртуваше, обещаваше, но го и отблъскваше, отговаряше или избягваше отговорите.
Ветрилото изпърха.
— Изключително много ти се възхищавам, Едуард.
— Но не повече от мен. И тъй — да или не?
