— Уф, мъжете и проклетите им разговори. Не ме карай да чакам дълго. — Тя се притисна до него. Устните ѝ погъделичкаха ухото му, коляното ѝ се отри по вътрешната страна на бедрото му и бащината огърлица се допря до рамото му. — Смятам по-късно да коленича пред краля на северняците.
Върхът на палеца ѝ потърка шевовете на брадичката му, докато тя отстъпваше назад, ръката ѝ извърна към нея лицето му и тя го изгледа продължително през рамо. Походката ѝ бе станала малко тромава, големият корем я караше да се поклаща, но все пак не изглеждаше зле. Никак зле. И той отново се замисли как не заслужаваше нищо от това.
Отърси се от мислите си и пристъпи тромаво, леко прегърбен към огъня. Оная му работа опъваше панталона от вътрешната страна на единия му крак, а да завре подобна палатка в лицето на бащата на жена си, не би било добра идея за започване на разговор. Ричи вече беше отпратил посивелите си войни и тъпчеше с дебел палец ново парче дървесна гъба в лулата. Малък задушевен разговор. Точно като онзи отпреди няколко дни. Само дето сега Дау беше мъртъв и всичко се беше променило.
Калдер изтри влагата от очите си, докато се наместваше край огъня.
— Няма втора като дъщеря ти.
— Чувал съм, че те наричат лъжец, но от това по-голяма истина не бях чувал.
— Няма друга като нея — каза Калдер, изпращайки с поглед отдалечаващата се в тъмнината Сеф.
— Късметлия си, че имаш жена като нея. Помниш ли какво ти казах? Имаш ли търпението да чакаш на брега, всичко, от което се нуждаеш, морето само ще изхвърли в краката ти. — Ричи почука с показалец главата си. — Поживял съм доста. Трябва да ме слушаш повече.
— Ето, сега слушам, нали?
Ричи се примъкна по дънера към Калдер.
— Хубаво, тогава, слушай сега. Много от момчетата ми се тревожат. От доста време вече са с меч в ръка. Не бих отказал да пусна част от тях да се върнат по домовете си, при жените си. Мислиш ли да приемеш предложението на оня магьосник?
— Баяз? — изсумтя Калдер. — Смятам да оставя това двулично копеле да се пържи на бавен огън. Имаше уговорка с баща ми, доста отдавна, и го предаде.
— Отмъщение, значи?
— Отчасти, но предимно здрав разум. Ако вчера южняците бяха тръгнали отново, щяха да ни довършат.
— Сигурно. Е, и?
— Е, единствената причина да не го направят е, че не са имали друг избор, освен да спрат. Съюзът е голяма страна. Много граници. Сигурно имат други грижи на главата. Затова си мисля, че с всеки следващ ден чакане условията на плешивото копеле ще стават все по-приемливи.
— Хм. — Ричи измъкна една пръчка от огъня, допря горящия край до чашката на лулата и усмивката му се разтегли. — Умник си ти, Калдер. Мислител. Точно като баща ти. Винаги съм знаел, че от теб ще излезе добър водач.
Само дето Калдер никога не го беше чувал да го казва.
— Но не ми помогна много да стана такъв, а?
— Казах ти, ако трябва, ще горя, но няма сам да си подпаля огъня под краката. Какво казваше навремето Кървавия девет?
— Човек трябва да е реалист за тия неща.
— Точно така. Реалист. Мислех си, че ти най-добре ще знаеш това. — Бузите на Ричи хлътнаха, докато дърпаше от лулата, и той изпусна кафявия дим от устата си. — Но сега Дау е мъртъв и Северът е в краката ти.
— Ти май се радваш повече от мен, как се наредиха нещата.
— Естествено.
Ричи му подаде лулата.
— Един ден внуците ти ще управляват Севера.
— След като ти свършиш.
— Ще мине доста време дотогава.
Калдер дръпна от лулата и посинените му бузи го заболяха. Глътна дима и усети щипането в гърдите си.
— Съмнявам се, че ще съм жив да го дочакам.
— Надявам се да не си. — Калдер издиша дима и двамата се разсмяха, но в смеха и на двамата се долавяше напрежение. — Знаеш ли, мислех си за нещо, което Дау каза. За това, че ако ме е искал мъртъв, щях да съм отдавна при пръстта. И колкото повече мисля за това, толкова повече виждам, че е бил прав.
Ричи сви рамене.
— Може пък Десетократния да се е пробвал, без Дау да знае.
Калдер се загледа в лулата, сякаш обмисляше сериозно възможността, въпреки че вече го беше направил и решил, че нещо в нея не се връзваше.
— Вчера в битката Десетократния ми спаси живота. Ако толкова ме е мразил, можеше да остави южняците да ме убият и никой дума нямаше да му каже.
— Кой знае защо човек прави това или онова? Светът е объркано място.
— Всеки има причини, казваше баща ми. И номерът е да ги разбереш. Тогава светът става прост.
— Е, Дау Черния е обратно при пръстта. Мечът ти в главата на Десетократния ме навява на мисълта, че и той е там. Май никога няма да узнаем истината.
— О, аз мисля, че се сещам каква е. — Калдер му подаде лулата и възрастният войн се наведе да я вземе. — Ти ми каза, че Дау ме иска мъртъв. — Очите на Ричи се стрелнаха към тези на Калдер за по-малко от миг, но достатъчно дълго, че вече да е сигурен. — Това не беше съвсем истина, нали? Това беше, как би го нарекъл ти, лъжа?
Ричи се намести на дънера и изпусна няколко кръгчета дим.
