Пастичките наистина бяха много вкусни и ние в хор отрупахме Лили с похвали, след като тя си призна, че ги е правила сама. Докато дъвчехме, говорехме общи приказки, а накрая все пак стигнахме и до онова, което ни беше довело тук.
— Е? — подхвана Лили, след като всички си изядохме сладкишите. — Какво ще правим с тези пикливи нацисти?
Ума разказа най-подробно на Лили за малкото ни пътешествие, включително и как са убили Баба Дюти. Не спести нищо, не се поколеба и да опише как Шобан е очистила онези от Тулий в Удхендж и в Ливърпул. Не спомена как от Тулий са ранили и нея, но докато говореше, Лили се взря в ирландката и въздъхна:
— Клетото ми храбро момиче!
Според мен нямаше предвид само физическите рани.
Ума разправи на старицата и как мен ме е боляла глава и как съм припаднал, как съм сънувал Баба Дюти. Не бях споменал дори на Ума за мъжете в черно от сънищата си и сега ме беше срам да отварям дума за тях.
Докато Ума продължаваше разказа си, Лили се извърна към мен — имах чувството, че страните ми парят от вторачения й поглед. Опитах се да срещна очите й, ала не успях. Изражението й беше напрегнато, но непроницаемо. Накрая Ума завърши разказа си, после се спусна дълго неловко мълчание.
— И какво предлагаш, миличка? — попита най-сетне Лили. — Какво търсите тук?
— Не знаете ли?
— О, аз знам много неща. Знам например да правя много вкусна крем супа от грах. Ще ти кажа и имената на всички спирки по линията на метрото „Пикадили“. Колкото и да не ви се вярва, мога да сменям и масления филтър на ровъра пред къщата, за да не се охарчвам за монтьори. Сега обаче ви питам какво точно търсите.
Лили беше седнала на крайчеца на фотьойла и уж говореше с усмивка и весели пламъчета в очите, аз обаче долавях под повърхността сериозност, която не разбирах съвсем. Ума също го усети, понеже мисли дълго и напрегнато, преди да отговори. Върху лицето й нямаше и следа от развеселеност.
— Търсим цадик — обясни индийката. — Един от трийсет и шестимата.
Лили кимна, сякаш дочула вълшебна дума, и се облегна на фотьойла.
— Ако намерите цадик, ако ви посоча ламид вавник, тогава какво?
Ума си пое дълбоко въздух.
— Все още възнамерявам да приключа обредите, които започнахме да изпълняваме. Смятам, че мога да го направя и тук, в Лондон. В Спитълфийлдс. Чувала съм какво се е случило там преди шейсет години, как един велик цадик е изкоренил в Битката на Кейбъл стрийт тъмните сили, посети от Кроули и Мозли. Според някои това е била повратната точка във войната, която е била на път да избухне. Готова съм да го сторя отново, макар че друга такава война засега съществува само в страховете ни. Рекох си, че е по силите ни да го направим, ала без помощта на Баба Дюти кръгът не е пълен. Ще помоля цадик да ни окаже съдействие, преди да е станало късно.
— Ясно — рече Лили. Личеше, че се двоуми. — Какво знаеш за ламид вавник? — попита тя.
— Не знам точното значение на думата. За трийсет и шестимата ли говорите?
Лили кимна едва забележимо.
— Знам преданието на кабалистите: по всяко време, във всяка епоха живеят трийсет и шестима праведници, на чиито достойнства се крепи светът. Винаги са само трийсет и шестима и именно те ни осигуряват присъствието и добронамереността на Бога. Те са невидими и безименни, ала подобно на лей-линиите под земята, всичко зависи от тяхното добруване. Останах с впечатлението, че цадик, един от трийсет и шестимата, може да бъде открит в Лондон.
В последните думи на Ума имаше едва загатнат въпрос, но Лили не отговори на него.
— Ами ти? — рече старицата и посочи Паху.
— Никога досега не съм чувал за тези неща. Аз боравя единствено със силата на земята. Не се забърквам в такива неща.
Лили се свъси, но извърна поглед към Шобан.
— Ти?
— Аз правя каквото ми каже Ума. Не твърдя, че разбирам, просто приемам. Правя каквото ме помолят, стига да смятам, че е правилно. Досега Ума не ми е давала повод да се съмнявам в това.
Лили кимна.
— А ти, Мартин?
— Какво аз?
— Какво знаеш за ламид вавник?
— Божичко, имам чувството, че съм сбъркал киносалона. Че съм си платил да гледам последния екшън на Джон У63, а съм се озовал на прожекция на български естетски филм, и то без превод. Както повтарям непрекъснато на Ума, съм се нагледал на какви ли не чудесии, но въпреки това нямам представа за какво говорите. Ламид вавник би могло да е всичко, например вид пудинг.
Лили се засмя.
— Поне си честен. Признателна съм ти, Мартин. — Тя ме погледна с присвити очи. — Евреин си, нали?
Никога не съм знаел как да отговоря на този въпрос.
— Всъщност не — отвърнах някак гузно. — Поне не изповядвам юдаизма. Е, влизал съм в синагога, ако това изобщо се брои.
— Майка ти ли?
— Нейната майка е била еврейка.
— А празниците спазваш ли?
— Не — казах аз. — Виждал съм ги само по телевизията.
Тя зацъка.
— Обрязан ли си?
Всички се вторачиха в мен, Шобан дори се ухили злобно и аз усетих как се изчервявам.
— Хм, да.
— Браво на теб — рече Лили.
Почувствах се така, сякаш чичо доктор ми е дал захарна пръчка, задето съм слушкал.
— Е, ще ни заведете ли при цадик? — настоя Паху.
