— Тръпки ме побиват от всичко това. Изобщо не съм привърженик на тези африкански небивалици — допълни той.
Шобан не каза нищо, но я видях да разглежда дрънкулките — явно и тя не одобряваше.
— Нали няма да убива зайчета? — поинтересувах се аз.
Да ви призная, обстановката не ми се стори по-причудлива от друидските обреди на Паху. Ако не друго, бе много по-пъстра, пък и в обреда участваха мацки, които бяха къде-къде по-привлекателни. Ума понечи да ме попита нещо, ала беше прекъсната от думкането на тъпани.
Облечена в прозрачен бял памучен комбинезон, Алурд влезе в храма — уфо, следвана от десетина негърки, и те в бяло, но и с огненочервени шалове през раменете. Някои от тях се наведоха и взеха коя барабан, коя звънче, другите развяха пъстри байрачета и знаменца. Алурд носеше бяло знаме с простичък черен веве. Размаха го пред себе си, сякаш вееше на някого, изпаднал в безсъзнание. Тъпаните забиха равномерно, от време на време се чуваше и камбанка. Шествието обиколи по-малкия стълб в дъното на храма, спря и запя на френски или на таитянски, или на нещо средно между тях и английския, сетне се отправи с танцова стъпка към по-голямата подпора край нас. Не ни забелязваха нито Алурд, нито другите богомолки. Обиколиха три пъти стълба, като пееха, биеха барабаните, развяваха флагчетата и знаменцата. Жените с тъпаните ги оставиха върху малката сцена в основата на потомитан и всички, освен Алурд се отдръпнаха и се наредиха в кръг пред жертвеника. Алурд развя байрачето още няколко пъти, като пееше на нещо, което ми се стори странна смесица от френски и латински, сетне положи веве на земята пред малката сцена. И тя отстъпи и се присъедини към кръга.
Последен влезе Баба Дюти, облечен в атлазена морава роба, която проблясваше на свещите. Видях, че е с нещо като фес, и потреперих, спомнил си видението на пътя. Държеше пред себе си дървено кречетало — подходящо за подарък, какъвто ще занесете на бебето на Розмари — и през няколко стъпки го размахваше в различни посоки. И той пееше на същия странен диалект, както Алурд. При по-малкия потомитан спря и бръкна в джоба си. Посипа върху малката сцена нещо, което приличаше на зрънца. Извади и бутилка, от онези, които ви дават в самолетите или които ще намерите по хотелските минибарчета, пръсна няколко капки от съдържанието й и после остави отворената бутилка насред зърното. Пак разклати кречеталото и се приближи към по-големия потомитан.
Една от жените подаде на Баба Дюти две парчета тебешир, розов и бял. Той замахна с кречеталото към нея и тя се върна на мястото си в кръга. Баба Дюти обиколи стълба три пъти по посока, обратна на часовниковата стрелка, сетне остави кречеталото и падна на колене. С парчетата тебешир в двете ръце започна да изписва трескаво върху земята веве. Две от богомолките дойдоха при него и наслагаха по сцената най-различни неща: отворени шишета, резени сладкиш, зърно, една от куклите Барби. Сетне се приближи Алурд, която държеше живо пиле.
— Ох, да му се не види! Тъкмо си мислех, че е безопасно да влизаш в храм — простенах аз.
Ума ме сръга с лакът.
Баба Дюти изрисува и последния веве и се изправи. Кимна на Алурд. Хванала пилето под мишница, тя отпи от всяка бутилка, хапна и от сладкиша, лапна и едно зърно. Баба Дюти взе кречеталото и посочи с него младата жена. Тя остави пилето върху сцената. В началото то не помръдна, сетне се насочи право към зърното и започна да кълве. Още преди да съм разбрал какво става, във въздуха бликна струйка кръв и главата на пилето отхвърча.
Оказа се, че когато им отрежат главите, пилетата
Всички в кръга запяха, а Алурд докосна с пръсти рукналата кръв, сетне ги доближи до устните си.
— Ух! — изсумтях аз.
Алурд хвана пилето за краката и го метна на рамо. Отиде най-напред при Баба Дюти, който също опита кръвта му. Сетне се приближи с гръб към другите жени и им поднесе и на тях мъртвото пиле. Някои опитаха кръвта, други само топнаха в нея пръсти и изрисуваха кръстове върху челата си. След това Алурд се върна при потомитан и замахна с мъртвото пиле към четирите ъгъла на помещението. Остави го върху сцената и се върна при кръга.
Ума явно надуши, че се каня да изтърся нещо, защото тъкмо да отворя уста, и лакътят й отново намери ребрата ми. Погледнах я, тя долепи пръст до устните си, демек да си мълча. Извърнах се към Шобан и Паху, но и двамата бяха погълнати изцяло от обреда.
Някои от другите жени грабнаха тъпаните и пак забумкаха една през друга. Баба Дюти запя на неразбираемия си език досущ полудял певец суфист — дрънкаше с кречеталото като Бейби Хюй след конска доза дрога. Жените се поклащаха напред-назад със затворени очи и както бяха наредени в кръг, наобиколиха бавно сцената. После Баба Дюти спря, а жените една по една престанаха да се въртят и клатят.
Всички, без Алурд.
