— Емисари, търсещи специфична сделка. Но нека не обсъждаме това сега, а да ядем и пием, като стари приятели и нови. — Пръстите на Амбър зашариха по масата, намериха и вдигнаха чаша, пълна със златисто вино. — За приятелите и добрата среща! — предложи тя и всички пихме на тоста ѝ. Щом остави чашата си, добави: — Толкова се бях надявала да се срещна с Фрон, докато съм тук. Той е добре, вярвам?
Малта спря да дъвче. Амбър се усмихна невинно, но видях, че стрелата е улучила точно, и се зачудих защо е пусната. След малко Рейн каза тихо:
— Здравето на Фрон остава деликатно. Може би ще дойде при нас за малко след вечерята, ако се чувства добре за среща с гости.
— Тъжно ми е, че чувам това — отвърна тихо Амбър. — Последната вест за него получих преди години. За това време вярвам, че е започнал да заяква.
— Преди години — отрони тихо Малта. Понякога, когато е ударена камбана, друга отеква в съчувствие. Родителят в мен долови скритата болка в гласа ѝ и ми се дощя Амбър да спре да я притиска. Нещо сериозно не беше наред с детето ѝ. Никога нямаше да го направя тема за спазаряване и не ми беше ясно накъде клони Амбър.
Рейн заговори малко язвително:
— Изненадан съм, че сте получили вест за Фрон.
Амбър сви леко рамене. Пръстите ѝ деликатно заиграха по блюдото, а след това, почти все едно беше зряща, отряза късче от резен консервиран плод в чинията си. Плодът ми бе непознат и отхапах предпазливо от моя.
— Беше преди години. Знаете как пътува клюката, от приятел на приятел. Помните ли Джек, моята спътничка на „Парагон“?
О, колко ловко. Вече се досетих кой е източникът на новината ѝ. Джек беше едно от малкото имена, които знаех от мрежата на Сенч от шпиони и събирачи на информация. Подозирах, че макар новината за този Фрон да е отпреди години, Шутът я е изровил от свитъците на Сенч. Не! Той беше сляп. Трябваше да е дошла от Спарк. Или Аш. Тъй че младокът вече беше дълбоко, дълбоко човек на Шута, достатъчно, за да му свие не само драконова кръв, а и скъпоценна информация също така. Не знаех дали да се радвам, че има толкова вярно лице под своята власт, или да негодувам, че толкова ценен ресурс е изтръгнат от Сенч.
Челото на Малта се набръчка за миг.
— Не я помня. Може би не сме се срещали.
— Тя движеше повечето ми дела тук, след като се наложи да напусна Бинград.
— О, да. Сега си я спомних. Изплащането на заема ставаше чрез нея.
Амбър кимна.
— Не сме забравили — каза Рейн. — В края на войната ни с Халкида готови пари се намираха много трудно. Когато ни заехте голяма част от дела си в съкровището на Игрот, това помогна на мнозина в Бинград да се преустроят. Много от нашите наследствени търговци бяха загубили складовете и стоката си. Това помогна на много от Татуираните да започнат наново.
— И финансово беше доста разумен ход от ваша страна — добави Малта: напомняше, че Амбър несъмнено си е осигурила добра печалба от своята добрина.
И чак сега разбрах кой бе източникът на притока доход на лорд Златен в неговите дни на безумни залагания в двора на Бъкип. Онова, което бе вложил разумно в Бинград, беше харчил със стъписващо прахосничество в град Бъкип. Защото вече бе научил, че ще умре, и не виждаше смисъл в спестяването на каквото и да е. О, това беше добро. Колко много късчета от многото животи на Шута ми се подаваха. Усмихнах се на Амбър над масата и тя някак си го разбра, защото ми се озъби.
— Помагаше ми в трудно време — отвърна сърдечно.
Малта заговори деликатно:
— Не мога да не забележа, че животът ви е превел през много промени от последния път, когато се видяхме. Скърбя, че сте изгубили зрението си. И не бях разбрала, че сте имали достатъчно контакти с дракони, за да претърпите Промяна.
Имаше керван от въпроси в този коментар. Зачаках.
— Обещах да ви разкажа историята си, когато дойдох при вас и вие изчакахте толкова търпеливо. Нека, прочее, привършим с яденето, и ще ви разкажа.
Аха, значи не бях единственият, спрямо когото прилагаше тактиката си на отлагане.
Останалото от вечерята мина безметежно. Лант не каза почти нищо, освен да благодари за вечерята и да похвали храната, а и аз не добавих много повече. Често усещах погледа на Рейн; преценяваше ме и се стараех да се държа както подобава на принц Пророк, докато се чудех що за разказ е засукала за нас Амбър.
Щом вечерята приключи, един слуга разчисти масата и ни поднесе бренди и ароматни чайове с него. Беше бренди от Сандседж, от Шестте херцогства, и се зачудих дали не е комплимент. Приех чашка с удоволствие и искрена благодарност. Рейн тъкмо бе отворил уста, когато вратата се отвори и влезе крехък стар Праотец. Движеше се бавно, със слуга до него и с бастун в ръка. Дишаше шумно през носа си и стъпваше ситно и предпазливо. Косата му бе златна като на Малта, а люспите обгар — сини като на Рейн. При все това се изненадах, когато Малта каза лъчезарно:
— А ето го и Фрон, дошъл да ни пожелае лека нощ.
