— Ще остана, ако го искаш. — Зарязах всякакви мисли за вежливост към Кетрикен и дълг към Сенч. Кетрикен щеше да разбере, а на Сенч щеше да му се наложи да се примири.
— Не. Не, благодаря ти. Изведнъж се почувствах готов за сън.
— Ще се върна колкото може по-скоро — обещах му.
Очите му бяха затворени и може би наистина бе готов да заспи. Излязох тихо.
