— Онова телефонно обаждане заради Спенс ли беше? Но ти каза на Кейтс, че имаме огромен пробив по нашия случай! Да не си се побъркала?
— О, определено съм откачила, Зак — кимна тя и едва не сгази един пешеходец, сякаш за да потвърди думите си, в случай че все още изпитвах съмнения.
— Как, за бога, имаше смелостта да излъжеш шефа ни? — продължих аз.
— Зак, тя току-що ни каза, че ни се отнема личното време. Как, за бога, бих могла да й разкрия истината?
— А на мен поне не можа ли да обясниш, преди да ме замъкнеш към това бедствие?
— Нямах достатъчно време, за да измисля подробен план, Зак. — Тя се промъкна през още един светофар на червено. — Освен това ти щеше да се опиташ да ме разубедиш, а сега за мен всяка секунда е ценна. Трябва да го направя и се нуждая от твоята помощ.
— За какво?
— Ти си единственият, на когото имам доверие, че ще ми помогне да влея малко разум на дрогиращия се мой съпруг — отвърна тя.
— Съветникът на Спенс изрично те предупреди, че трябва да го оставиш да стигне до дъното — възразих аз. — Кайли, ти не можеш да го спасиш.
Кайли почти никога не плачеше, но този път забелязах, че полагаше огромни усилия да сдържи сълзите си, които безпощадно напираха в нея. Освен това тя почти никога не ругаеше, но този път се обърна към мен и ми стовари директно проклятията си.
— Да му го начукам на съветника на Спенс! Аз съм негова съпруга. Освен това съм детектив първи ранг от най-елитната част на градската полиция и проклета да съм, ако просто си седя и гледам как мъжът ми отнася десетгодишна присъда за притежание на крек!
Апартаментът на Шели се намираше само на пет минути с кола от управлението. С Кайли зад волана това означаваше, че ще разполагам с двойно по-малко време да я успокоя и да снижа бясната й реакция от първа степен по скалата на ДЕФКОН3 до по-лесна за опериране степен на разбесняла се съпруга с къс фитил.
— Имаш ли план? — попитах я аз.
— Познаваш ме, Зак, аз съм методична до мозъка на костите си. Точно затова ме наричат „кралицата на спазването на служебните процедури“ — подметна хапливо тя.
— Слушай ме тогава — ядосах се аз. — Ти си ченге. Не можеш просто така да нахлуеш в апартамент…
— Няма да нахлувам. Шели ми е оставил ключ. Това, което е трябвало да направи, е да смени ключалката, след като е забранил да се ходи там, но е имал доверие на Спенс, че ще играе по правилата. Допуснал е огромна грешка да вярва на наркоман. Спенс е имал ключ, всички портиери са го познавали, така че явно просто е влязъл вътре с танцова стъпка заедно с приятелчетата си Марко и Сет.
— Да не би да познаваш дружките му по дрога? — попитах аз.
— Виждала съм ги покрай „Силвъркъп“. Марко работи в кетъринг фирма, която обслужва продукциите на Спенс. Той е приличен тип, женен е и когато е чист, ходи на терапевтичните срещи, но се е върнал към навиците си преди около година и оттогава не се е измъквал отново. Сет е абсолютен задник. Той е хлапе, сигурно е на не повече от двайсет и четири години, учил е филмово изкуство в университета в Ню Йорк и работи като асистент на продуцента. Държи се винаги като всезнайко, а когато е надрусан, е даже още по-устат. Нито един от тези двамата не разполага с достатъчно пари, за да подхранва навиците си, което е и причината да са се прикачили към Спенс.
— Нека да повторя въпроса — казах аз, докато спирахме пред сградата на Ийст Енд авеню. — Имаш ли някакъв план?
— Не. А ти?
Не отговорих. Единственият ми план за момента беше да я държа далеч от избухване.
Рецепционистът на сградата едва вдигна поглед към нас. Той просто подаде на Кайли чифт ключове и отново се зае с документите, върху които работеше. По всичко си личеше, че вече беше говорил с Шели.
И преди бях влизал в бърлоги, в които се пуши крек, но никога в такава, която се намираше на десетия етаж на луксозна сграда с великолепна гледка към Ийст Ривър. Миризмата ни удари още в мига, в който Кайли отвори вратата. И въпреки че апартаментът не беше разрушен, подобно на декорите в студиото, изглежда, се бяхме натъкнали на последиците от бурно парти. Не беше никак чудно, че чистачката е избягала. Спенс беше превърнал струващия милиони служебен апартамент на Шели в наркоманска бърлога с три спални и три бани.
Във всекидневната заварихме двама мъже, единият отпуснат безжизнено на дивана, а другият на пода, но нито един от тях не беше Спенс. С Кайли бързо претърсихме мястото, ала не намерихме съпруга й.
Върнахме се обратно във всекидневната. Мъжът от пода беше успял да се поизправи до седнало положение, а гърбът му опираше в масичката за кафе, отрупана с наркомански принадлежности. Беше изпружил безжизнено крака върху килимчето пред него.
— Имате ли съдебна заповед, детектив Харингтън? — попита той. — Или просто не си запозната с Четвъртата поправка?
— Името ми е детектив Макдоналд, Сет, и съм тук, защото собственикът на този апартамент е подал сигнал за незаконно нахлуване.
— А аз съм тук, защото надрусаният ти съпруг беше решил да си спретне „вечер навън с момчетата“ и реши да ме покани.
