АРЧИБАЛД КРОНИН
ЗАМЪКЪТ НА ШАПКАРЯ
РОМАН ЧАСТ ПЪРВА
Превод от английски на Михаил Антонов и Сидер Флорин
ИЗДАТЕЛСТВО "КАЛПАЗАНОВ" ГАБРОВО, 1991
АРЧИБАЛД КРОНИН ЗАМЪКЪТ НА ШАПКАРЯ
Художник Андрей Перчемлиев
Техн. редактор Савка Ганева
Коректор Екатерина Тодорова
Формат 84/108/32. Печатни коли 13,50.
Издателски коли 11,34. Тираж 30 050.
Издателство "Калпазанов" - Габрово ДФ "Абагар" - печатница В. Търново
ISBN 954-8070-01-4
Сканирал и обработил: Сергей Дубина
Файлов източник: dubina.dir.bg
7 септември 2006
ЗА АВТОРА
АРЧИБАЛД ДЖОУЗЕФ КРОНИН е роден на 19 юли 1896 г. в Кардрос,
Дъмбартъншир, Шотландия, като единствено дете на родителите си.
Първоначалното си образование е получил в училището на родното си село, а
след това продължава да учи в Хеленсбург, Глазгоу и Дъмбартънската
академия, където се проявява като отличен ученик.
В 1914 г. Кронин се записва в Медицинския факултет на университета в
Глазгоу, но в 1915 г. прекъсва учението и постъпва като медицински младши
лейтенант във флотата. След демобилизирането си Кронин завършва с отличие
университетския курс в 1919 г. След едно пътуване до Индия в качеството
на корабен лекар той завежда амбулаторията в голяма болница в Глазгоу, а
по-късно става главен лекар на болницата в Шетълстън. От 1921 г. Кронин
се занимава с частна практика в Южен Уелс и в същото време работи и
получава степените Доктор на санитарията и обществената хигиена и Член на
кралския терапевтичен колеж. В 1924 г. в качеството на здравен инспектор
на мините той получава задачата да извърши проучвания и да състави нов
правилник за нещастните случаи и първата помощ в мините. В течение на 14
месеца той слиза в 500 рудника, след което докладът му се отпечатва от
Придворната печатница. В 1925 г. Кронин написва тезата си за званието
Доктор на медицинските науки при университета в Глазгоу на тема "История
на аневризма" н получава учената степен "С висока похвала".
След взимането на учената степен Кронин се занимава с голям успех с
частна практика в Лондон, обаче в 1930 г. здравето му се разклаща от
преумора. Именно тогава д-р Кронин прави решителната стъпка и се впуска в
полето на литературата. Литературата го е интересувала дълбоко през целия
му живот и той често е бил спохождан от неудържим подтик да пише.
Кронин напуска практиката, си в Лондон, отива в малко селище в любимата
си Шотландия и там за три месеца написва "Замъкът на шапкаря". Още с
излизането си романът донася слава на автора си в Англия и САЩ. "Замъкът
на шапкаря" веднага се превежда на шест езика, появява се драматизация от
Едуард Ноблок и пиесата се поставя в Глазгоу и Единбург, холивудската
компания "Парамаунт" го филмира. Успехът на романа стига дори дотам, че
на една от главните търговски улици на Лондон, Бонд стрийт, се открива
шапкарски магазин, който до днешни дни носи фирмата "Замъкът на шапкаря".
След този неочакван успех д-р Кронин решава да се посвети изключително на
литературата. В 1932 г." се появява книгата "Трима в любовта", а в 1933
г. - "В Канарските острови". Следващата книга, която затвърдява неговата
слава, е издаденият в 1935 г. роман "Звездите гледат отгоре". В 1937 г.
излиза и романът "Цитаделата", който се смята за негов шедьовър.
Д-р Кронин смята за най-голямо щастие, че може да работи в насока на
естествените си наклонности и прекарва дълги часове в усилен труд на
писмената си маса. В свободните си часове писателят обича да спортува
(любимите му спортове са голф, тенис и риболов); той е също голям
поклонник на театралното Изкуство и е чест гост на премиерните
представления.
Много от произведенията на д-р Кронин са добре известни на българските
читатели, а както личи от библиографичните данни, два от неговите романи
са претърпели и по две издания.
Пролетта на 1879 година бе необикновено ранна и ведра. Йз Лоуландс1
равномерно се разстилаше меката зеленина на житата, цветовете на
кестените се разтвориха през април, а глогините, заградили с жив плет
белите пътища, които кръстосват полето, разцъфнаха цял месец по-рано от
обикновено. В отдалечените от морето села земеделците сдържано се
радваха, а децата тичаха боси след колите за поливане; в градовете край
брега на широката река звънтенето на корабостроителниците постихна и
изпълнило свежия въздух, се издигаше с него към хълмовете, където се
смесваше с бръмченето на подранила пчела и чезнеше в радостното блеене на
агнетата; в града чиновниците сваляха палтата, за да им бъде по-хладно,
изтягаха се в канцелариите и проклинаха душното време, политиката на лорд
Биконсфилд, новините от войната със зулусите и високата цена на бирата.
Навред край устието на Клайд, от Глазгоу до Портдоран, над градчетата
Овъртън, Дарок, Ардфилан, които, разположени между възвишенията Уинтън и
До-ран, образуваха трите върха на плодородния триъгълник по десния бряг
На устието, над древния град Ливънфорд, който разделя на две равни части
основата на триъгълника точно на мястото, където Ливън се влива в Клайд,
над всичко се сипеха лъчите на ослепителното слънце, а сгушени в тази
необикновена, благодатна топлина, хората работеха, безделничеха,
